Джонсън не му обърна никакво внимание. Седна пред клавиатурата и започна да пише.
ДО ПОЛЕТ 52: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ТУК, ЗА ДА ВИ ПОМОГНЕМ, НО ЩЕ ОТСТЪПИМ И ЩЕ СЕ СЪОБРАЗИМ С ВАШЕТО МНЕНИЕ. МОЛЯ ВИ ДА ИЗПЪЛНЯВАТЕ ТОЧНО ВСИЧКИ НАШИ ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУКЦИИ. В ОТГОВОР НА ВАШЕТО ЗАПИТВАНЕ СЪОБЩАВАМЕ, ЧЕ ТОЧНИЯТ КУРС ЗА САН ФРАНЦИСКО Е НА 131 ГРАДУСА. РАЗСТОЯНИЕТО Е 1950 МИЛИ. ПРИБЛИЗИТЕЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛЕТА ПРИ СЕГАШНАТА ВИ СКОРОСТ — ПЕТ ЧАСА И ДЕСЕТ МИНУТИ. ЩЕ БЪДЕТЕ ПРЕСРЕЩНАТИ ОТ ВОЕНЕН САМОЛЕТ. СРЕЩАТА ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ СЪСТОИ СЛЕД ДВА ЧАСА.
САН ФРАНЦИСКО; ЦЕНТРАЛА НА ТРАНС-ЮНАЙТИД. Метц погледна стенния часовник. Два часа и две минути след обяд.
Джонсън проследи погледа му.
— Точно така. Няма да попаднат в радарния обхват на службата за контрол на полетите преди шест часа вечерта. Разполагаме с достатъчно време.
— Ами военните?
Джонсън си позволи да се усмихне.
— Ако ти не им се обадиш, обещавам да не го правя и аз.
— Не са ли им позвънили вече от службата за контрол на полетите?
— Сигурно. Половината военновъздушни и военноморски сили ги търсят. Но те не разполагат с точните им координати и курса, по който летят. А небето е дяволски голямо. — Джонсън се приближи до принтера, отпечатващ метеорологичните карти, и погледна. — И за да усложни издирването още повече, времето също започва да се разваля.
Метц като че ли губеше търпение.
— Като знам какви сме късметлии, току-виж, че ги намерили в следващите десетина минути.
— Ние сме късметлии? На господин Бери също не му върви днес. Обзалагам се, че сега му се иска да беше изпуснал този полет. Мисля, че нашият късмет е по-добър от неговия. Дори и самолетът да бъде забелязан от някой кораб или изтребител, военните няма да могат да им помогнат кой знае колко. Само ние можем да го сторим, защото единствено ние поддържаме връзка с тях. А никой друг не знае за това.
— И какво точно ще направим за тях? Какво ще предприемем, за да принудим оня пилот да допусне грешка?
Телефонът иззвъня. Джонсън се изправи, приближи се до бюрото и вдигна слушалката.
— Джонсън. — Замълча за момент. — Да, сър. Все още се опитвам да установя връзка. Не, сър, мисля, че тук ще бъда по-полезен. — Продължи да говори още минута и заключи: — Ако възникнат някакви въпроси, аз съм тук. Благодаря. — Остави слушалката и погледна Метц. — Това беше нашият виден президент. Всички са в заседателната зала. С малко повече късмет ще си останат там — близо до бара и климатиците. Тази зала тук не им допада особено.
— Аз самият също не съм във възторг. — Метц погледна телефона. — Аз също имам шеф и той сигурно вече се чуди какво се е случило. Ако знаех отговора на този въпрос, щях да му се обадя.
— По-добре му се обади, преди да е започнал да научава разни неща от новините и преди нашият президент да го е потърсил. В това отношение всички президенти си приличат. Обаждат се на разни хора и питат какво се е случило. И ако президентите на застрахователни компании поне малко приличат на президентите на авиокомпании, твоят шеф наистина ще пожелае да узнае всичко.
Метц се загледа в телефона.
— Ще изчакам. — Обърна се към Джонсън. — Е, какви инструкции ще дадеш на Бери?
Джонсън разгърна пилотския наръчник. Хвърли един поглед към Метц.
— Знаеш ли, има един такъв израз: Първият грешен съвет може да бъде извинен, вторият става подозрителен, а третият се тълкува като вражеско действие. Предполагам, че имам право само на още един опит. — Той погледна към книгата.
— Не го надценявай. Щом искаме да го потопим в океана, ще трябва да поемем някои рискове.
Джонсън продължи да прелиства страниците на книгата.
— Когато му предложих новия вектор, затаих дъх от напрежение. И знаеш ли защо? Защото е абсолютно невъзможно да определим точното му местоположение и аз не бях сигурен дали той знае това. Освен това терминът вектор е съкратена форма на радарен вектор, а там няма радар. Това е все едно да ти кажа, че ще стигнеш най-бързо до Сосалито, като минеш направо през залива, без да използваш моста Голдън Гейт. Поех този риск, защото допусках, че Бери не знае нищо за презокеанските полети. Освен това предположих, че госпожица Крендъл е гледала да не стои много в кабината, за да си спести досадните уроци по летене, изнасяни й от пилотите. Така че не ми говори за необходимостта от поемане на известни рискове. Метц избърса с кърпичка потното си лице.