— Господи, нямах представа, че ще бъде толкова сложно.
— Невежеството, господин Метц, е благословия. И ако наистина си чак толкова невеж, че да си мислиш, че накрая ще можем да извикаме играта свърши и да се приберем у дома, забравяйки за онова, което сме се опитали да направим, искам да те предупредя, че много се лъжеш. В момента, в който изпратих онези шибани съобщения, двамата с теб си сложихме главите в торбата. Защото, ако той се върне, ние може и да измислим някакво оправдание за уж прекъснатата връзка, но нищо не би могло да оправдае зададения от нас грешен вектор.
Метц се отпусна на един стол.
— Ако се върнат… ако наистина успеят да приземят самолета… можем да кажем, че са разбрали погрешно инструкциите ни. Все пак са били подложени на кислороден недостиг…
Джонсън се спря на една страница, прочете я, а след това вдигна поглед.
— Точно така. Ако се върнат и кацнат благополучно, ще се наложи да твърдим точно това. Може пък да успеем да убедим обществеността, че пилотът аматьор, успял да пилотира и приземи един свръхзвуков самолет, е твърде тъп, за да си спомни вярно съобщенията, които сме му изпратили само часове по-рано. Освен това в кабината на онзи самолет има три абсолютно нормални личности с напълно функциониращи мозъци. Най-големият проблем обаче могат да се окажат разпечатките. Уейн, виждаш ли разпечатките, които излизат от нашата компютърна система за връзка? — попита Джонсън.
— Да. — Метц напълно бе забравил за тях. — Трябва да ги унищожим.
— Точно така, Шерлок. Но преди да го направим, опитай се да отгатнеш къде може да се намери още едно копие. Хайде, давай! Имаш право само на един опит.
— О, мамка му!
— Точно така. Компютърната видеосистема се държи странно понякога, но никога не губи разсъдъка си и не печата сама съобщения, целящи убийството на триста души. Съобщенията, които изпратихме до онзи самолет, са повече от достатъчни, за да бъдем обвинени в опит за убийство. Ако принтерът в кабината е включен — а той обикновено е — тогава те ще разполагат с всички необходими им доказателства.
Метц се изгърби и се приведе напред.
— Мили Боже! Защо не ми каза всичко това предварително?
— Защо? Защото не ти стиска, а? Беше готов да се замесиш в това само защото вярваше, че аз ще измисля някакво простичко техническо решение, което ще запрати оня Стратън в океана. Ако знаеше какви проблеми могат да възникнат, веднага щеше да хукнеш към груповия си терапевт, или както там се нарича специалистът, при когото тичат в случай на нужда провинилите се магьосници от застрахователния бизнес.
Метц бавно се изправи.
— Вече не става въпрос само за кариерите ни. Ако…
— Точно така. Сега въпросът е или нашият живот, или техният. Ако самолетът се приземи, ще получим тежки присъди — двадесет години или до живот. — Джонсън отново надникна в книгата, след което погледна към компютъра. Обърна се към Метц. — Вместо да стърчиш там и да бездействаш, иди до принтера и вземи разпечатките на последните съобщения.
Метц се приближи до машината. Ръцете му трепереха, лицето му се обливаше в пот. Погледна към контролно-диспечерския център. От време на време някой мъж вдигаше глава и поглеждаше през стъклото.
Джонсън се изправи и тръгна към вратата.
— Продължавай, Уейн. Само с едно бързо движение — от принтера право в джоба ти! — Джонсън сложи ръка на бравата, за да привлече вниманието на диспечерите, които може би го наблюдаваха в момента. — Сега!
Метц откъсна разпечатките и ги натъпка в джоба на панталона си.
Джонсън се престори, че променя решението си, и се отдалечи от вратата. Отново седна пред бюрото.
— Много добре. Ако дойдат да ни арестуват, изяж ги.
Метц се приближи до Джонсън.
— Не ми харесва чувството ти за хумор. Джонсън сви рамене.
— Аз пък не съм сигурен, че ми харесва липсата на каквото и да е чувство за хумор у теб. Това е първият признак за наличие на умствено заболяване. Неспособност да се гледа на нещата откъм смешната им страна. Хуморът държи човек нащрек, и го подготвя за всякакви изненади.
Метц почувства, че губи контрол над положението. Съзнаваше, че е пуснал на свобода тъмни сили, които не може да контролира. Всичко в тази зала, включително и Джонсън, му изглеждаше далечно и непознато. Той умееше да манипулира хората, а чрез тях и техните технологии, фабрики и машини. Не беше в състояние обаче да манипулира самите системи. В действителност човешкият фактор бе далеч по-предсказуем от техническите фактори — компютрите и двигателите, които работят, когато всички очакват от тях да спрат, и излизат от строя, когато са най-необходими.