Слоун не беше сигурен, че може да отговори на този въпрос. Първата промяна в курса изглеждаше логична — следвайки радарния вектор от сто и двадесет градуса, самолетът се насочваше към базата си в Сан Франциско. Новият вектор обаче ги насочваше по курс, успореден на крайбрежието. Той погледна Хенингс.
— Пилотът сигурно се е загубил. Навигационната му система навярно не работи. Що се отнася до хората… — Той се замисли за необяснимите действия на пътниците. — Вече ви казах, че те най-вероятно страдат от мозъчни увреждания. — Едва сега започваше да си представя какво е трябвало да понесат хората на борда на онзи Стратън. — Пилотите може би също са увредени. Това би обяснило промените в курса на самолета. — Той погледна Хенингс в очите. — Онзи самолет може да падне върху населено място. Помислете върху това.
Хенингс не можеше вече нито да мисли, нито да спори. Аргументите му се опираха единствено на етичните и моралните измерения на случилото се. На тези очевидно не твърде убедителни доводи Слоун бе противопоставил поне десетина логични причини за необходимостта самолетът и хората на борда му да бъдат унищожени.
— Времето ни изтича — отбеляза Слоун. Гласът му прозвуча така нехайно, сякаш двамата с адмирала закъсняваха за тенисмач в офицерския клуб. — Горивото на Матос е на привършване.
Хенингс пристъпи по-близо до Слоун.
— Ами ако кажа не? Слоун сви рамене.
— Тогава ще отида при капитан първи ранг Диел и ще му разкажа моята версия за случилото се.
— Не блъфирате добре.
Слоун се засмя.
— Е, предполагам, че вашето съгласие вече не е от такова значение. И бездруго вече извършихте поне половин дузина нарушения, заради които можете да бъдете изправен пред военен съд. Искам само да не ми се пречкате повече. Аз ще се обадя на Матос, за да приключим със случая. Самолетът очевидно няма да падне сам.
Слоун взе микрофона и крадешком погледна към Хенингс. Понечи да натисне бутона за радиовръзка, но се поколеба. Щеше да е много по-убедително, ако адмиралът издаде тази заповед. Докато обмисляше следващия си ход, телефонът иззвъня. Той остави микрофона и грабна слушалката.
— Капитан Слоун — нетърпеливо изрече той, след което се заслуша. — Да. Изпълнявайте. Следвайте точно получените разпореждания.
— Кой е? — попита Хенингс. В гласа му се прокрадна страх.
Слоун не му обърна никакво внимание.
— Добре. Разбирам. В такъв случай става дума за издирване в границите, които току-що споменахте?
Хенингс беше сигурен, че разговорът касае пътническия Стратън, но не можеше да предположи по какъв начин.
Слоун поклати глава.
— Аз съм вързан тук със специалните изпитания. Да, още продължават, но на теб това не ти влиза в работата. Нареди на лейтенант Раулес да изготви план и да разпредели задачите. Поне по осем самолета от всяка смяна. Да излитат през интервал от един час. Започнете издирването в северния квадрант и разширете участъка на юг. — Слоун погледна часовника на конзолата. — Кажи на Раулес, че първата група трябва да тръгне най-късно след петнадесет минути. — Той затвори телефона и се обърна към Хенингс. — Получено е съобщение от службата за контрол на полетите. Искат да започнем операция по издирването и евентуалното спасяване на самолет в беда.
— Онзи Стратън!
— Полет 52 на Транс-Юнайтид. Свръхзвуков Стратън 797, изпълняващ рейс от Сан Франциско до Токио. Предполагам, че това е същият самолет. Освен ако всичките самолети от този вид на Транс-Юнайтид не са катастрофирали днес.
— Но аз смятах, че трябва да засечем техните радиосъобщения… — Посочи с ръка оборудването в залата.
Слоун се поколеба. Трябваше да прецени каква част от истината да каже на Хенингс.
— Предали са сигнал за помощ чрез компютърна видеосистема за връзка, при която написаните съобщения се появяват на компютърен монитор. Предполагам, че съобщенията им пристигат единствено в централата на Транс-Юнайтид. Пилотът очевидно е умирал. Имал мозъчни увреждания. Направил завоя, а след това променил курса и прекъснал връзката със Сан Франциско. От авиокомпанията предполагат, че пилотът е умрял или пък е загубил съзнание, а самолетът е паднал в океана и…
— Те не знаят, че той все още…
— Не. Не знаят. Добрата новина е, че в едно от съобщенията, изпратено от самолета, се споменава нещо за бомба. Всички смятат, че на борда на онзи Стратън е избухнала бомба. Сега ясно ли е всичко, адмирале? Самолет без пилот, пълен с мъртви и умиращи пътници, който разполага с достатъчно гориво, за да стигне до Калифорния. Дори и вината за случилото се да не е наша, бих казал, че сме длъжни да го свалим веднага.