Хенингс внезапно се изправи и се приближи до Слоун. Заговори с нисък глас.
— Капитане, данните ще бъдат ли готови веднага след завършването на изпитанията? Ще се наложи ли да правите още нещо?
Слоун кимна.
— Ще попълним само няколко формуляра. — Той забарабани с пръсти по документите, струпани върху бюрото. — Няма да ни отнемат повече от половин час.
Хенингс кимна. В стаята се възцари мълчание, нарушавано единствено от жуженето на заобикалящата ги електронна апаратура.
Рандолф Хенингс разсеяно плъзна поглед по оборудването в малкото помещение. Функционирането на тези апарати не беше чак такава загадка за него. Той разпозна част от уредите, а другите, които му се сториха смътно познати, заразглежда с погледа на човек, проспал последните сто години и събудил се направо в двадесет и първи век.
Като млад офицер той постоянно задаваше всевъзможни въпроси на корабните техници. Но годините минаваха, а с напредването на възрастта си Хенингс започна да разбира все по-малка част от отговорите им. За пореден път си напомни, че той е продукт на друга цивилизация. Роден бе в годините на Голямата депресия4. По-големият му брат се бе споминал от най-банална инфекция на крака. Той самият имаше много спомени за Втората световна война, за нацистите и японците — информация, почерпена от военните бюлетини, които слушаше по радиото във всекидневната на родителите си. Съвсем ясно си спомняше деня, в който умря Ф. Д. Р.5, помнеше Хирошима и Нагазаки, не можеше да забрави деня, в който капитулираха японците, нито пък деня, в който като тийнейджър видя за пръв път телевизор. Помнеше още и семейната кола — един огромен тантурест Буик, който майка му така и не се научи да управлява. За съвсем кратко време страната им бе отбелязала невероятен напредък. Много хора предпочетоха по-спокоен живот — далеч от забързания ритъм на прогреса. Други се превърнаха в кормчии и навигатори на новото време. Освен това имаше и такива като него самия — хора, озовали се в положението на командващи, които обаче така и не разбираха какво точно правят кормчиите и навигаторите и накъде всъщност са се устремили.
Той се приближи до единственото прозорче в стаята и вдигна черната щора. Спокойните води на океана подействаха като балсам за разтревожената му съвест. Припомни си деня, в който окончателно бе решил, че ще преценява подчинените си най-вече според личните им достойнства и на базата на тази преценка ще определя степента, в която да се доверява на техническите им съвети и препоръки. Хенингс винаги бе познавал и разбирал хората. Човешката природа не се променяше особено със смяната на поколенията. Ако през своите шестдесет и седем години Хенингс бе постигнал нещо наистина полезно, то бе умението му да вниква в същността на най-сложната машина на света. Хенингс умееше да чете в душите и сърцата на хората около себе си; бе надникнал и в душата на капитан трети ранг Джеймс Слоун и онова, което бе видял там, никак не му харесваше.
Старшина Лумис се извърна на стола си.
— Капитан Слоун? — Той посочи един от видеомониторите.
Слоун се приближи до екрана и прочете съобщението.
— Добри новини, адмирале. Хенингс спусна щората и се обърна.
Слоун заговори още докато четеше съобщението.
— Всички елементи са по местата си. F-18 е на позиция. C-130 също. Сега чакаме само потвърждение на изстрелването. — Той погледна дигиталния брояч. — Пет минути.
Хенингс кимна.
— Добре.
Слоун се замисли отново за рутинната процедура, която не бе успял да осъществи. Ако изпитанията не бяха толкова секретни, ако едно забавяне не криеше риск от прекратяване на цялата операция и ако прекратяването й не означаваше евентуална загуба на тактическо предимство в една бъдеща война, ако кариерата му не бе заложена на карта и ако Хенингс не го изучаваше непрекъснато със стоманеносивите си очи, ако не беше настъпил моментът флотът да си възвърне смелостта и самоуважението и ако проклетият дигитален часовник не бе започнал предстартовото броене… тогава той, може би, щеше да изчака.
Четири минути.
Видеодисплеят отново оживя и Слоун погледна краткото съобщение. Прочете го първо наум, засмя се, а след това го изчете на глас.
— От C-130 е била изстреляна целта, която е поела по курса без всякакви отклонения. Авиационната мишена се е ускорила до скорост два пъти по-висока от скоростта на звука и в момента се намира на височина от шестдесет и две хиляди фута. — Той погледна цифровия брояч. — След две минути и тридесет секунди ще инструктирам лейтенант Матос да започне проследяване на мишената, която ще трябва да унищожи в избран от него момент.
4
Голямата депресия — период на икономическа криза и стагнация през тридесетте години на двадесети век — Б. пр.
5
Ф. Д. Р. — Франклин Делано Рузвелт (1882-1945г.); американски държавник; тридесет и втори президент на САЩ в периода 1933 — 1945 година — Б. пр.