— Кога ще излетят самолетите, които ще вземат участие в издирването?
— Скоро. — Слоун бе помолен да претърси район, отдалечен на стотици мили от мястото, на което се намираше пътническият Стратън. Щеше да мине време, докато самолетите излетят и претърсят указания в съобщението участък. През това време търсеният от тях Стратън щеше да се отдалечи на още стотици мили. — Много скоро — излъга той. Погледна Хенингс. — Няма да можете да избягате от отговорност, ако аз заповядам самолетът да бъде свален. Мълчанието е равнозначно на съучастничество. Вие не сте по-добър от мен. Но ако държите да останете безмълвен наблюдател, за да мога аз да свърша мръсната работа…
И изведнъж Хенингс проумя настойчивостта, с която Слоун се стремеше да получи одобрението му за действие, което можеше да извърши и сам. Слоун искаше да извоюва лична победа над Хенингс и над всичко онова, което контраадмиралът представляваше. Всички онези остарели представи за чест, доблест и достойнство. Слоун, кой знае защо, вярваше, че самият той ще се почувства по-добре, ако успее да натика лицето на Хенингс в калта.
Слоун заговори отново.
— Когато служехте под командването на главнокомандващ, отказал да получи призовката си за участие във войната, който, освен патологичен лъжец, беше и пацифист, изпълнен с презрение към цялата армия, тогава не изпитвахте угризения, нали? А дори и да са ви мъчили някакви съмнения, не сте ги споделил с никого, адмирале. Всички правехме така. Затова сега не ми говорете за отстояване на принципи и морални скрупули. Нито един от нас не си подаде оставката след Виетнам. И пак нито един не се опълчи срещу пацифиста дезертьор в Белия дом. Всички ние сме курви и всички до един сме правили компромиси. Затова единственото нещо, в което все още вярвам, е кариерата на Джеймс Слоун.
Хенингс не каза нищо в отговор. Нито пък възрази по някакъв начин.
Дълго време никой от двамата не проговори.
Хенингс огледа помещението, известно като Е-334. Стерилно помещение със сиви метални стени, покрити с лабиринт от изолационни тръби за кабели. Въпреки климатика в помещението се усещаше типичната миризма, съпътстваща постоянно работещото електронно оборудване. Сега навсякъде по света имаше помещения, подобни на тази кабина Е-334 — в морето, във въздуха, под земята. Малки, претъпкани залички без човешко присъствие. Бъдещето и съдбата на човечеството някой ден вероятно ще се решат в някое помещение като това, в което се намираха в момента. Хенингс се радваше, че няма да е жив, за да види това. Погледна към Слоун. Бъдещето беше в ръцете на ето този мъж. Той знае как да живее в съвременния свят.
— Да. Разбира се. Заповядайте на Матос да свали самолета.
Слоун се поколеба за секунда, а след това побърза да седне пред радиоконзолата.
— Постарайте се да разбере какво трябва да направи и защо трябва да го направи, капитане.
Слоун погледна Хенингс.
— Да. Добре. Зная какво да правя. Днес за втори път стигаме до този момент. — Той обаче съзнаваше, че Матос може и да не се подчини.
— Полет три-четири-седем. Обажда се Базата. Чуваш ли ме? — Слоун отново погледна към Хенингс. — Поискахте от мен да бъда напълно откровен с него и аз ще постъпя точно така.
Радиото изпука, гласът на Матос, напрегнат и може би дори малко изплашен, премина през кодиращото устройство и изпълни залата.
— Чувам ви, База. Продължавайте.
Слоун долови нервността, прозираща в гласа на младия мъж. Това беше добро начало.
— Питър, говори капитан трети ранг Слоун. Преди известно време ти зададох въпрос и сега искам да чуя отговора ти. Защо ти беше заповядано да летиш далеч от кабината на пътническия самолет?
Последва дълго мълчание, а после отново долетя гласът на Матос.
— Трябваше да летя далеч от кабината, защото в нея може би имаше пилот. Ако радиопредавателите му работеха и той ме видеше, би могъл да разбере какво се е случило и да изпрати съобщение по радиото. Освен това, ако приземи самолета, би могъл да разкрие какво е видял.
— Да. Сега вече разполагаме с информация от службата за контрол на полетите. Те смятат, че на борда на самолета е избухнала бомба. Добре, продължавай. Какво още, Питър?
— Инцидентът стана по наша… моя вина. Сега ми се предоставя възможност да прикрия гафа, като сваля пътническия Стратън.
— За доброто на флота, в името на националната сигурност и заради самия себе си.
— Да.
— Изпитанията, които проведохме, бяха грубо нарушение на подписаната международна спогодба. Те са незаконни. Разбираш ли?
— Да.
— Пътниците на борда на онзи самолет са мъртви или мозъчно увредени. Самолетът лети към Калифорния — подобно на ракета, която притежава достатъчно разрушителна сила, за да изравни един малък град със земята или пък да срине до основи двадесет големи жилищни блока.