Наведе се напред и огледа хоризонта. Фронтът на бурята се простираше и в двете посоки докъдето му стигаше погледът — приличаше на огромна, солидна стена, извисила се между земята и небето. Облаците се спуснаха над океана като завеса и скриха хоризонта. Образуваната от тях стена се издигаше високо нагоре и Бери знаеше, че няма да може да издигне самолета над нея.
Шарън го докосна по ръката и заговори тихо. В гласа й се прокрадваше тревога.
— От много време не съм виждала толкова плътна облачност.
Бери пък никога преди не бе виждал нещо подобно. До този момент единствено хубавото време и дневната светлина работеха в тяхна полза и им помагаха, а Бери бе започнал да ги приема за даденост, неспособен да повярва, че още нещо би могло да се обърка с Полет 52.
— Преживявала ли си подобна буря и преди?
— Няколко пъти. А ти?
— Не. Не и с пътнически самолет.
— А с твоя Скаймастър!
— Не. — Ако беше със своя Скаймастър, Бери щеше да завие и да потърси най-близкото летище. Тук обаче просто нямаше такова.
Крендъл погледна радарния екран, разположен на централния панел.
— Виждаш ли пролука в облаците?
Бери погледна внимателно екрана. На всеки шест секунди през радарния обхват преминаваше тънка зелена линия, която оставяше след себе си различно оцветени участъци.
— Нито зная как да работя с него, нито пък ми е ясно как да отчитам показанията му. — Погледна приближаващия буреносен фронт, а после отново се загледа в радара. Онова, което виждаше на екрана, трябваше да съответства на това, което се виждаше през предното стъкло, само че той просто не забелязваше такова съответствие.
— Чел съм статии за метеорологичните радари, но никога не съм работил с такъв.
Крендъл чу някакъв шум зад себе си и се обърна. Линда се бе свила близо до задната стена на кабината и спеше. Крендъл погледна към вратата. През пролуката на притворената врата се бе промушила цяла мъжка ръка, чак до рамото, която опипваше вътрешната страна на вратата. Ръката напипа чорапогащника и го дръпна. Вратата се открехна още малко и рамото също се промуши в кабината. Шарън видя раменните нашивки на втория капитан Даниел Маквери, а след това зърна и лицето му да наднича през пролуката.
— Джон… Бери се обърна.
— За Бога! — Поколеба се, а след това се изправи. Приближи се до вратата и огледа възела на чорапогащника, завързан за бравата. Хвана ръката на Маквери и се опита да я избута навън, но летецът го сграбчи за ризата. Бери отстъпи назад. Имаше нещо гротескно в ръката, която се протягаше към него. Припомни си страховитите истории, които хората обичат да разказват късно нощем край лагерния огън на някой къмпинг. Това тук обаче беше истина. Бери бръкна в джоба си и намери златната запалка, която носеше със себе си. Запали я, поколеба се за миг, а после неохотно поднесе пламъка към ръката на Маквери. Последва пронизителен писък и ръката изчезна. Бери потърси с поглед Шарън и се взря в очите й. В тях не се четеше никакъв упрек — само разбиране и подкрепа.
Бери коленичи край Линда, която се бе събудила.
— Заспивай. Тя затвори очи.
— Много съм жадна. Бери я потупа по бузата.
— Още малко остава. Не мисли за това. — Изправи се и се върна на стола.
Шарън прикова поглед към радарния панел.
— Това все механизми за управление на радара ли са?
Бери я погледна. Тримата оцелели бяха постигнали мълчаливо съгласие помежду си, че няма да разговарят за останалите. Бери сведе очи към конзолата.
— Да. Това е за наклона на антената. За уголемяване на образа. За регулиране на яркостта. Селектор за режима на работа… Това тук пък е обозначено като ниво на заличаване. За пръв път чувам за такава функция.
Крендъл пак погледна към черната стена, извисила се на пътя им. Облаците бяха по-близо и тя вече забелязваше вътрешната им турбулентност, виждаше сиво-черните стълбове, които се зараждаха в недрата им.
— Можем ли да заобиколим този фронт без радар? Бери поклати отрицателно глава.
— Тези буреносни облаци понякога се разпростират на стотици мили. Не мисля, че разполагаме с достатъчно гориво, за да ги заобиколим.
— Хаваите? — Не й се искаше отново да повдига въпроса, но моментът бе твърде важен и се налагаше да обсъдят всяка възможност.
— Не. Освен останалите причини, които изтъкнах пред теб, вече не разполагаме с достатъчно гориво, за да прелетим дотам. С наличните ни запаси можем да стигнем само до Калифорния.
Крендъл погледна индикатора за горивото. Останала бе по-малко от една трета от количеството, с което разполагаха в началото на полета.