— Да. — Опита се гласът му да прозвучи тъжно и установи, че изобщо не се преструва. — Да. Падна. Голяма част от него… се откъсна при удара… Океанът е много бурен… По-голямата част от самолета вече потъна… Само опашката… част от крилото все още се виждат над повърхността. Никаква вероятност за оцелели.
— Разбрано. Остани още известно време, за да се увериш.
— Слушам.
— Какво е положението с горивото ти? Въпросът на Слоун го стресна. Вече повече от час не бе поглеждал към индикатора за горивото. Чувал бе разкази за пилоти, които по време на битка забравяли да следят количеството гориво в резервоарите. Не му бе нужно да поглежда индикатора, за да отговори:
— Критично. — Погледна таблото. Издигането му на тридесет и пет хиляди фута височина се бе оказало глупав каприз. — Остават ми още четиридесет и пет минути.
— Сигурен ли си?
— Може и по-малко. Къде се намира танкерът?
— Близо. Движи се на запад от Уидбей Айлънд. Последното им местоположение беше на четиристотин мили от настоящото ти положение. Сега са още по-близо. Гледаш ли за оцелели?
— Да. Но положението с горивото ми е критично. Няма оцелели.
— Разбрано. Добре, започни да се изкачваш и поеми курс нула-седем-пет, за да ускориш срещата с танкера.
— Слушам. — Матос зави и пое на изток без никакви колебания. Сега вече летеше право към центъра на бурята, която вилнееше високо над сегашното му местоположение. — База, пред мен има широк буреносен фронт. Новият курс ще ме отведе право в сърцето му.
— Колкото и да му се искаше час по-скоро да намери танкера, Матос нямаше никакво желание да се връща отново в бурята.
— Полет три-четири-седем, обажда се контраадмирал Хенингс. Капитан трети ранг Слоун разговаря по телефона с танкера. Предавам ви инструкциите му — танкерът лети на тридесет и един хиляди фута, така че вие можете да се издигнете на същата височина и да го посрещнете. Метеорологичните условия на тази височина би трябвало да са далеч по-добри отколкото ниско долу.
— Да, сър. — Макар че Слоун вече бе споменал за присъствието на контраадмирала, Матос нямаше никаква представа кой точно е Хенингс. Гласът му обаче звучеше уверено. Всички смътни подозрения, които Матос изпитваше по отношение намеренията на капитан трети ранг Слоун, изчезнаха. Представи си комуникационния център, претъпкан с офицери и пилоти, които се опитват да го върнат у дома. Погледна през предното стъкло. Намираше се на тридесет хиляди фута. Сега трябваше да се спусне малко, за да се срещне с танкера.
— Изкачването отне — отнема — голямо количество гориво. Положението наистина е критично, сър.
Спокойният и уверен глас на адмирала долетя отново.
— Успокой се, Питър. Танкерът лети със скорост от петстотин възела. Ще бъде на мястото за среща след не повече от двадесет и пет минути. Още няколко минути, за да те зареди с гориво, и след това тръгваш обратно. Сега ще ти се обади капитан трети ранг Слоун.
Гласът на Слоун изпълни слушалките на Матос.
— Най-важното сега е да запазиш спокойствие, Питър. Опитай се да пестиш гориво. Дръж ни в течение.
Матос си представи как горивото му свършва точно преди да стигне до танкера. Доволен беше, че Слоун действа толкова хладнокръвно. А и нали не ставаше дума за неговия задник…
— Слушам. Бихте ли организирали и спасително-издирвателна операция? За всеки случай.
— Вече е направено — отвърна Слоун. — Преди доста време. Част от самолетите, изпратени да търсят пътническия Стратън, се насочват към теб. Сред тях има и изтребители F-18 от Нимитц. Така че ще има кой да ти помогне, ако се стигне до катапултиране. Но ти не мисли за това. Изкачи се на тридесет и един хиляди фута и ми се обади, когато изравниш изтребителя в хоризонтално положение.
— Слушам. Каква е честотата за връзка с танкера?
Последва дълго мълчание. Матос тъкмо се канеше да попита отново, когато чу гласа на Слоун.
— Разговарям с танкера на честота, която не фигурира в твоя предавател. Току-що им се обадих да настроят един от приемниците си на твоята честота. Те имат кодиращ скремблър, така че остави и твоя включен. Позивната им е Чероки двадесет и две.
— Разбрано. Прекъсвам връзката с вас. Чероки двадесет и две, тук е Полет три-четири-седем. Как ме чувате? Край.
Матос изчака в смълчаната кабина, а после повтори отново.
— Чероки двадесет и две, Чероки двадесет и две, тук е Полет три-четири-седем. Как ме чувате? — Изчака, но отново не получи отговор.
— База, Чероки двадесет и две не отговаря.
— Аз също не мога да се свържа с тях на твоя канал. Изчакай така. — След няколко секунди гласът на Слоун долетя отново. — Имат някакви проблеми с повечето използвани честоти. Аз обаче ги чувам добре на административния канал, който е свързан с вътрешния ми телефон. Ще се справим с възникналия проблем. Аз ще предавам съобщенията между вас. Те обаче засичат твоя канал и съвсем скоро би трябвало да те уловят и на радара си. Междувременно остави предавателя си на тази честота. Те ще се ориентират по радара.