— Господи, нямам търпение да се върнем и… Но дали ще ни повярват?
— Трябва да се опитаме да си спомним съобщенията им и да сме сигурни, че не бъркаме нещо. Линда Фарли се намеси в обсъждането.
— Можем да им покажем самите думи, отпечатани на хартия.
Крендъл не намери смисъл в думите на момичето.
— Разбираш ли за какво говорим?
— Да.
Бери заговори, без да сваля поглед от контролното табло.
— Онези хора в Сан Франциско ни излъгаха, Линда. Опитаха се да… казаха ни да направим неща, които едва не доведоха до катастрофа. Разбираш ли това?
— Да.
— За какви думи говориш? — попита Крендъл.
— Тези отзад. Близо до мястото, на което спях преди. То е разположено зад една малка вратичка на стената и печаташе докато вие пишехте и…
— Джон! В задната част на кабината има принтер! Напълно забравих за него. — Тя рязко разкопча колана си и скочи от стола. Бързо се приближи до задната стена и надникна в единия ъгъл близо до стената на корпуса. — Ето го! — Протегна ръка и откъсна перфорираната хартиена лента, след което грабна купчината нагънати съобщения, насъбрали се в тавичката. Вдигна ръка и ги размаха. — Джон, всичко е тук. Всичко.
Бери се улови, че се усмихва. Нищо не е по-сладко от отмъщението, помисли си той.
— Дай да ги видя.
Тя му донесе съобщенията, отпечатани върху перфорираната принтерна хартия с широчина около пет инча. Пусна единия й край, лентата се разгъна чак до централната конзола между двете пилотски седалки. Лентата бе разделена на отделни части, всяка от които съдържаше по едно съобщение.
Бери прегледа съобщенията, които висяха от ръката му.
— Като че ли всичко е тук. Извърна се и се загледа през предното стъкло. В тъмното мокро стъкло се оглеждаше отражението на Шарън, застанала зад него. Тя държеше пред себе си разпечатката и препрочиташе съобщенията. Бери остана известно време загледан в нея. Наблюдаваше позата, движенията, израженията на лицето й.
Шарън сгъна разпечатката.
— Трябва да се върнем, за да разобличим тези хора.
Бери кимна. Ако се разбият, а кабината на самолета бъде унищожена, или потъне на дъното на океана, разпечатките вероятно няма да оцелеят. Обърна се към Крендъл.
— Дай ми ги. И намери спасителни жилетки за тримата.
Крендъл отвори торбата и им раздаде оранжевите жилетки. Бери и Линда веднага облякоха по една. Шарън последва примера им. Отвори аварийния шкаф, извади комплект за първа помощ и се зае да промие една малка порезна рана на челото на Линда. После се приближи до Бери.
— Не мърдай. Имаш много охлузвания и порязвания.
Бери я изчака да намаже с антисептична паста ръцете и лицето му.
— Откъде взе това?
— От аварийния шкаф.
— Какво още има там?
— Не много. По-голямата част от оборудването за спешни случаи се намира в пътническите салони и кабината. — При споменаването на думата салон Крендъл погледна към вратата на кабината. След последните събития бе забравила напълно за хората от другата й страна.
Бери й подаде разпечатките.
— Прибери ги във водоустойчивия джоб на спасителната жилетка на Линда. Опитай се да ги завиеш така, че да не се намокрят.
Шарън Крендъл разбираше, че той се опитва да се подготви за най-лошото. Приближи се до шкафа зад стола на контрольора, извади оттам два предмета и ги показа на Бери.
— Това е водоустойчив фенер. А това са противопожарни ръкавици от азбест.
Бери се усмихна.
— Много добре.
Крендъл разви долната капачка на фенера, извади батериите и пъхна разпечатките в празния цилиндър. Отново зави капачката и прибра фенерчето в азбестовата ръкавица. Взе бинт от аптечката, здраво овърза целия пакет, след което го прибра в джоба на жилетката на Линда и затвори ципа.
— Линда, знаеш, че това е важно. Ако нещо се случи с нас, покажи този пакет на…
— Някой полицай — прекъсна я момичето. Крендъл се усмихна.
— Да. На полицай. Кажи му, че е много важно. Тя кимна.
Шарън Крендъл се облегна назад в стола на втория пилот.
Бери се присегна и хвана ръката й.
— Никой не би могъл да твърди, че не си си изработила честно заплатата по време на този полет — рече й той.
Тя стисна ръката му и се усмихна.
— Когато те видях да се качваш на борда, си помислих: От този мъж би излязъл добър пилот…
— Забелязала си ме когато се качих на борда?
— Ами… носеше сини чорапи с кафяви обувки. Двамата се разсмяха, а след това Шарън отново се облегна назад, заслуша се в двигателите, усети вибрациите, породени от равномерното им бумтене. Обърна се към Бери.
— Джон, можеш ли да го приземиш?