Метц огледа стаята.
— Дали не сме забравили нещо?
Джонсън го погледна.
— Дори и да е така, ти няма как да го разбереш, по дяволите.
— Добре — отстъпи Метц. — Случилото се не беше приятно за никого. Не си го изкарвай на мен. Исках само да се уверя, че не сме оставили никакви улики след себе си. Уликите могат да станат опасни. Отидохме твърде далеч, за да…
— Разпечатките у теб ли са?
— Да. Той посочи спортното си сако, преметнато върху облегалката на един стол.
— Облечи го. — Джонсън взе собственото си сако и го наметна на раменете си. Приближи се до вратата. За момент му се прииска да е отново на товарната рампа, да товари багажи, огрян от ярките лъчи на слънцето, да си говори с другите мъже за жени и спорт, да живее, недокоснат от годините на постоянни компромиси, да не се тревожи за корпоративните каши, които сам бе забъркал, и да не му се налага да живее с призрака на онзи Стратън, който — той бе сигурен в това — щеше да го преследва до последния му ден на този свят. Джонсън си даде сметка, че някой се взира в него през стъклената врата. Вдигна очи и видя Кевин Фитзджералд. Топката на вратата се завъртя.
Метц мигновено долови антагонизма между двамата мъже, забеляза промяната в поведението на Джонсън.
Джонсън погледна Метц, който бързаше към вратата.
— Това е Фитзджералд. Стой точно зад мен. И не предприемай нищо. — Джонсън бързо отключи вратата. — Как си, Кевин?
Фитзджералд се загледа в ключалката на вратата. После вдигна очи и го погледна.
— Какви са последните новини? — Той влезе в комуникационната зала и се огледа.
— Не беше ли на събирането в заседателната зала?
— Не, позвъниха на пейджъра ми. Бях на плажа.
Обадих се и получих съобщението. Никой не спомена нищо за заседателната зала и аз, естествено, дойдох тук.
— Правилно. — Нима бе забравил да изпрати човек на паркинга? Не, беше поръчал на Милър да се погрижи за това. Тъпото копеле… Дявол да го вземе! Джонсън съзнаваше, че бе извадил късмет. Фитзджералд можеше да дойде много по-рано. — Цялата работа беше преебана от самото начало. Най-вече от службата за контрол на полетите, макар че и нашите хора я оплескаха на няколко пъти.
— По-късно ще разполагаме с достатъчно време за публични екзекуции. Кой е този?
Джонсън извърна глава.
— Това е Уейн Метц. От Бенефишъл иншурънс — нашия застраховател.
Метц протегна ръка.
— Много съжалявам за случилото се, капитан Фитзджералд.
Фитзджералд разсеяно стисна ръката му.
— Да. Ние също. — Обърна се към Джонсън. — Още ли няма връзка с тях?
— Не. Мина повече от час. — Джонсън посочи компютърната система. — Повтарях последното съобщение през три минути. Никакъв отговор.
Фитзджералд се приближи до принтера и откъсна разпечатките. Разгъна перфолентата между протегнатите си напред ръце, прегледа съобщенията и ги захвърли върху машината. Обърна се към Джонсън. Изгледа го продължително — твърде продължително за човек с добро възпитание и обноски.
— Разбрах, че онзи пилот — Бери — се справял добре с управлението на самолета.
Джонсън се запита откъде е получил тази информация щом не е бил в заседателната зала.
— Така изглеждаше. Поне в началото. Фитзджералд продължи.
— Повредата на самолета е сериозна. Но не и критична.
— Очевидно се е оказала критична. Милър. Фитзджералд е разговарял с Милър.
— Пилотът не е изпратил съобщение, показващо, че са в беда? Мейдей?
Сърцето на Джонсън започна да бие по-бързо. Защо Фитзджералд задава такива въпроси?
— Разпечатките от първите съобщения са на бюрото. Аз направих копия и ги изпратих на службата за контрол на полетите и на нашите хора в заседателната зала. Те може да дадат отговор на някои от въпросите ти.
Фитзджералд разпръсна съобщенията върху дългото бюро под картата на тихоокеанския район. Още с влизането си в контролно-диспечерския център бе проверил имената на пилотите и на останалите членове на екипажа. Фитзджералд бързо прегледа разпечатките. Стюарт… Маквери… Феслър… Мозъчни увреждания… Мили Боже. Разказът на Милър не му бе подействал така, както тези съобщения, изпратени от бедстващия Стратън. Фитзджералд погледна към означенията върху картата.
— Защо не сте повикали веднага някой пилот, който да му изпраща инструкции?
— Всичко се случи прекалено бързо. Виж, капитане, ако имаш някакви въпроси, задай ги на съвещанието в заседателната зала. Тук не е нито мястото, нито пък времето за този разговор.