Фитзджералд не обърна никакво внимание на забележката му. Извърна се към Уейн Метц.
— Вие какво точно правите тук? Метц изпита силен страх от този човек.
— Ами… капитане, като застраховател… исках да съм абсолютно сигурен, че сме направили всичко възможно, за да сведем до минимум опасността от публичен скандал както за вас, така и за нас. — Фитзджералд продължи да го гледа изпитателно и Метц си даде сметка, че трябва да продължи да говори. — И сам можете да си представите как едно дребно недоглеждане може да бъде преувеличено и използвано в наш ущърб от адвокатите на пострадалите. Всъщност правилникът на вашата компания препоръчва застрахователите да присъстват по време на…
— Зная какво пише в правилника на компанията. — Фитзджералд се обърна към Джонсън. — Къде е нашият адвокат? Къде е застрахователят на корпуса? Къде е Абът, представителят на Стратън еъркрафт?
— В заседателната зала, предполагам. Виж, Кевин, не зная каква муха ти е влязла в главата, но ако имаш други въпроси, предлагам да се опитаме да им отговорим на заседанието. — Джонсън не искаше Кевин Фитзджералд да остава в тази зала, макар да съзнаваше, че това вече е без значение. — Хайде, капитане. Трябва да заключа тази стая. — Съжали за думите си в момента, в който ги произнесе.
— Да я заключиш! Защо?
Джонсън запази мълчание в продължение на няколко секунди, а след това отговори.
— От нас се очаква да я запазим в този й вид за правителственото разследване.
Фитзджералд бавно поклати глава.
— Прочети инструкциите, Ед. Това изискване важи само за мястото на инцидента. Не смятам — Фитзджералд обхвана с жест цялото помещение, — че тази зала може да бъде причислена към него.
Напротив, може! Джонсън започваше да се изнервя. Опита се да прикрие притеснението си, симулирайки нетърпеливост.
— Тогава остани тук. Аз трябва да отида на съвещанието. — Той тръгна към вратата.
Метц го последва.
Фитзджералд не мръдна от мястото си.
— Почакай. Джонсън се обърна.
— Зная, че не разбираш нищо от летене, но ако беше пилот, изгубил се някъде над океана, ако единственото ти средство за комуникация беше излязло от строя, ти би ли искал хората на земята, на които разчиташ, да си излязат от комуникационната зала и да я заключат след себе си? Кажи ми? — Той се приближи до клавиатурата и написа:
ДО ПОЛЕТ 52: АКО ВСЕ ОЩЕ ПОЛУЧАВА ТЕ СЪОБЩЕНИЯТА НИ, ИСКАМЕ ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ НЕ СМЕ ВИ ИЗОСТАВИЛИ. ДО НАШАТА КОМПЮТЪРНА СИСТЕМА ЗА ВРЪЗКА ИМА ПОСТОЯННО ДЕЖУРЕН, КОЙТО ЩЕ ОСТАНЕ НА ПОСТА СИ ДОКАТО ВИ НАМЕРИМ.
САН ФРАНЦИСКО; ЦЕНТРАЛА НА ТРАНС-ЮНАЙТИД.
Фитзджералд погледна Джонсън.
— Извикай Милър тук вътре.
Джонсън смяташе, че Милър си е вече у дома, но когато вдигна поглед, го видя да седи зад бюрото си. Копеле!
— Милър. Ела тук!
Джак Милър влезе бързо в комуникационната зала. Погледна Джонсън право в очите.
Джонсън веднага забеляза предизвикателното му изражение и си даде сметка, че Милър е под крилото на Кевин Фитзджералд. Кучи син! Когато всичко това се превърне в история, той лично ще се погрижи Милър да си получи заслуженото.
— Капитанът иска да говори с теб.
Фитзджералд му посочи стола пред компютърната система.
— Джак, сядай тук и наблюдавай монитора. Изпращай по едно съобщение на всеки две или три минути. Чакай за отговор, Джак.
— Да, сър. — Милър седна пред клавиатурата. Джонсън го видя да натиска бутона и да изпраща отново съобщението, написано от Фитзджералд. Самолетът вече бе свален и никой не можеше да промени това — нито Кевин Фитзджералд, нито Джак Милър, нито директорите на компанията, нейният президент или пък председателят на борда. А той бе извършил това колкото заради себе си, толкова и заради тях. Те обаче никога нямаше да разберат. Никога нямаше да научат.
Кевин Фитзджералд вдигна телефонната слушалка и позвъни в заседателната зала.
— Искам да разговарям с президента.
Джонсън си даваше сметка, че нервността му започва да личи. Извади пурата от джоба си и я захапа.
Метц искаше да си тръгне, но реши, че идеята не е особено добра. Пъхна ръка под сакото си и напипа разпечатките. Видя, че Джонсън го наблюдава ядосано.
Фитзджералд заговори по телефона.
— Да, сър. Току-що научих. Дяволски лоша работа. Аз съм в контролно-диспечерския център заедно с Ед Джонсън и господин Метц от Бенефишъл. Да. Оставаме един диспечер тук, който да изпраща непрекъснато съобщения и да наблюдава системата за отговор. Ще бъдем при вас след десет минути. Добре. — Той затвори и се обърна към Джонсън. — За шест часа е насрочена пресконференция. Ти ще си звездата. Ще се справиш ли?