— Ами ако избухне?
— Тогава ще се отървем от обвиненията в предумишлено убийство. Защото ще бъдем мъртви.
Метц се отскубна от ръката на Джонсън.
— Почакай. Ако самолетът експлодира, доказателствата ще бъдат унищожени. Аз ще чакам тук.
— Уейн, не ми противоречи. Опитай се да ми съдействаш.
— Не ми пробутвай тези клишета. Придружих те дотук, но не мърдам по-нататък. Ако искаш да се приближиш до тази… шибана алуминиева шушулка, пълна с газьол…
— Керосин.
— … и умопобъркани хора, тогава върви. Аз ще остана тук, близо до линейките, за да наблюдавам дали нашите приятели няма да се появят отнякъде.
Джонсън изгледа Метц и го попита:
— И ако случайно ги забележиш, какво смяташ да направиш?
Метц не отговори.
— Ще ги убиеш ли?
Той поклати отрицателно глава.
— Уейн, ако онзи тип Бери оживее, ние двамата с теб ще прекараме следващите десет, а може би дори и двадесет години тикнати зад решетките на някой федерален затвор — напомни му Джонсън. — Аз лично зная по-добър начин да преживея тези най-плодотворни години от живота си и не смятам да ги пропилявам в разходки из затворническия двор, пременен в синя затворническа дрешка.
Метц се загледа някъде в пространството и остана така известно време. Най-сетне проговори.
— Аз не съм направил нищо. И не зная за какво ми говориш в момента.
Джонсън се изсмя с неприятен смях.
— Предположих, че ще кажеш точно това. — Обърна се към Метц. — Добре, партньоре. Можеш да останеш тук и да наблюдаваш. Но ако аз не се добера до Бери и Крендъл и не получа онези разпечатки, тогава можеш да си сигурен, че ще лежиш в килия, съседна на моята.
Джонсън се обърна рязко и се запъти към самолета.
Уейн Метц го изпрати с поглед, а след това изведнъж се обърна и се затича към една линейка. Развика се на санитарите, които се канеха да затворят вратата.
— Почакайте! Вземете и мен! — Притича край тях и скочи в линейката.
Санитарите свиха рамене и затвориха вратата.
Уейн Метц се озова притиснат между три носилки, върху които лежаха хора. Най-напред почувства силната миризма на повръщано, урина и фекалии, която идваше от телата им.
— О… ах… ах… — Той покри лице с носната си кърпичка.
Линейката изведнъж се понесе с висока скорост и Уейн Метц се препъна в една от носилките, върху която лежеше мъж на средна възраст, лицето на когото бе омазано с нещо вонящо и засъхнало — Уейн Метц не искаше дори и да си помисли какво би могло да бъде. Стомахът му сякаш се обърна и той едва не повърна. Един от пациентите нададе пронизителен вой, а другият до него започна да ръмжи.
Метц отстъпи до вратата и се провикна към двамата мъже, седнали в кабината:
— Спрете! Пуснете ме да сляза! Шофьорът се провикна през рамо:
— Следваща спирка — хангар четиринадесет. Потрай още малко.
Метц беше готов да отвори вратата и да скочи в движение, но линейката се движеше прекалено бързо.
Докато колата пътуваше към хангар четиринадесет, тримата пациенти започнаха да бърборят нещо и да пищят, а после един от тях отново нададе протяжен вой.
Метц почувства хлад, който пробяга по гърба му, косъмчетата на тила му настръхнаха.
— О… Господи… измъкни ме оттук…
— Ти сам пожела да се качиш — обади се санитарят, който пътуваше в кабината до шофьора. — Сега стой и мълчи.
— О… — Метц се застави да погледне лицата на тримата пътници, завързани към носилките. — О, мили Боже… — Изведнъж разбра истинското значение на термина пожизнено обезщетение.
В този момент си даде сметка, че вече е без работа, но на фона на възможността да прекара едно-две десетилетия в затвора това вече не му се струваше толкова важно.
Метц се обърна и погледна през задното стъкло на линейката към отдалечаващия се самолет. Тихичко изрече една молитва.
— Господи, нека онзи Стратън експлодира. Нека взривът убие всички на борда и най-вече Бери и Крендъл, както и всеки друг, който би могъл да свидетелства срещу мен. И моля те, Господи, нека онези компютърни разпечатки изгорят, нека и Ед Джонсън да намери смъртта си в огъня. Благодаря ти, Господи.
Продължи да наблюдава самолета, но нищо не се случи. Все още се виждаше дим, но не последва никаква експлозия.
— Моля ти се, Господи…
Пациентите бърбореха нещо неразбираемо, линейката летеше към хангара, а сърцето на Уейн Метц се свиваше от страх. През целия си досегашен живот не бе изпитвал такъв ужас. Тялото му се разтресе от ридания и той едва не се задави.
Санитарят стана от мястото си и застана зад Метц.
— Ето. Вземи от тези. Това са транквиланти. Ще се почувстваш по-добре. Вземи.
Метц глътна две хапчета.