Бери си припомни разговора, който бе провел със стюардесата. Защо го бе направил? Коя, по дяволите, беше Шарън Крендъл? Преди час дори не подозираше за съществуването й. Тя нямаше да разреши проблемите му. Но благодарение на нея се бе почувствал по-малко самотен, изпитал бе чувство за принадлежност към останалата част от човешкия род.
С периферното си зрение улови проблесването на някаква светлина. Бяха му нужни няколко секунди, за да осъзнае, че светеше лампичката над вратата, която го приканваше да се върне в салона. Бери знаеше, че в салона е светнал и надписът за затягане на коланите. Като пътник, врял и кипял в летенето, той намери това за странно, тъй като полетът протичаше съвсем гладко. Помисли си, че вероятно пилотите са били предупредени за очакващи ги напред неблагоприятни климатични условия. Изобщо не му хрумна, че Стратън е единственият пътнически самолет, който лети по този маршрут и на тази височина. Мислите му бяха заети с Шарън Крендъл. Сега, когато бе светнал надписът за затягане на коланите, тя вероятно щеше да остане при другите стюардеси. После пък щеше да стане време за сервиране на обяда. По дяволите! Той се зае да мие ръцете си, пренебрегнал напълно премигващата над вратата лампичка.
Лейтенант Питър Матос продължаваше да се взира в радарния екран с надеждата, че втората цел ще изчезне. Знаеше, че е длъжен да докладва. Часовникът на таблото отмерваше отлитащите секунди. Те очакват включването ти, Матос. Той неохотно плъзна палец към бутона за радиовръзка.
— Полет три-четири-седем до Базата.
— Докладвай, три-четири-седем — откликна веднага Лумис.
— Аз… имам известни затруднения с изображението на мишената. Ще забавя второто изстрелване. Очаквайте включване.
— Ясно. Край.
Гърлото на Матос пресъхна. Заобиколил бе проблема. Беше излъгал. Но ако най-лошото наистина се бе случило, то нищо не би могло да спаси другия самолет — в случай че вторият радарен сигнал идваше от самолет. От друга страна, ако всичко се дължеше на отклонения в работата на електронната апаратура, не се налагаше да споменава нещо повече от онова, което вече бе докладвал. Проблеми с изображението на мишената. Шефовете на Нимитц вероятно вече бяха започнали да хапят устни от притеснение. Спокойно, Питър!
Отново погледна екрана с надеждата, че проблемът се е разрешил от само себе си. Но там продължаваха да премигват две цели. По-слабият сигнал мина точно пред по-силния и изчезна от екрана в посока югозапад. По-силният сигнал продължи неотклонно да следва курса си. Матос отново си напомни, че никакви маневри не бяха в състояние да спасят тази цел от поразяване. Направляващата система на Феникс A1M-63X вече бе избрала по-големия обект. И той щеше да бъде поразен. Феникс щеше да преследва жертвата си докато я унищожи. Това е всичко, което ракетата знаеше и за което беше създадена.
Но каква беше другата мишена? Изведнъж му хрумна един възможен отговор, който му подейства като юмрук в стомаха. Сигурно беше хеликоптерът Херкулес C-130. Исусе Христе, помисли си той. Исусе Христе, допуснах ужасна навигационна грешка. Вината е моя. Аз съм виновен.
Матос се обърна към сателитното навигационно устройство в лявата част на пилотската кабина. Зададе няколко команди. Ръцете му се изпотиха под кожените ръкавици. Натисна грешен бутон. Наложи се да започне всичко отначало. По дяволите! Успокой се!
Докато се занимаваше с навигационното устройство, мислите му се върнаха към отдавна забравен, неприятен спомен. Той е на седемнадесет години и шофира първата си кола — един Форд, модел седемдесет и първа година. На задната седалка се возят майка му, баща му и баба Матос. Сестра му пътува до него. Отби от магистралата, навлезе в непознатия град и се загуби. Докато братовчедка му Долорес се женеше, той разкарваше ядосаното си семейство из непознатите улици в северната част на Маями. Тогава баща му изсъска през здраво стиснатите си зъби:
— Es tu culpa, Pedro.7
Той погледна надолу към дисплея на навигационната система. Получи потвърждение за местоположението си. За да е сигурен, повтори процедурата отново. Нямаше грешка. Намираше се точно там, където трябваше да бъде. Това поне показваше оборудването. Тогава каква беше втората мишена?