От мястото си на седеметажната палуба зад мостика Хенингс виждаше цялата площадка, на която кацаха и излитаха самолетите. Очите му обаче непрекъснато се местеха към остъкления мостик и към офицерите, които бяха на вахта.
Капитан Диел седеше във въртящия се кожен стол и надзираваше сутрешните маневри. В момента разговаряше с лейтенант Томпсън, дежурен офицер на палубата, и с още един лейтенант, когото Хенингс не познаваше. Рулевият стоеше съсредоточено пред командното табло на Нимитц.
Шумът и суматохата, породени от започналите на разсъмване учебни маневри, вече бяха утихнали. Хенингс преброи половин дузина самолети, подредени в дясната четвъртина от площадката за излитане на Нимитц. Един по един самолетите влизаха в сервиза, а след това ги прибираха в хангара на долната палуба. Според таблото за полетите в залата за въздушни операции един-единствен самолет все още не се бе прибрал на кораба. Нейви 347. F-18.
Пилот лейтенант Р. Матос. Излетял в 10 часа и 27 минути, 23 юни. Специални изпитания.
Приблизително време за завръщане — 13.00 часа.
Хенингс не беше доволен от факта, че целта на полета бе вписана като специални изпитания. Това бе твърде близо до истината, а истината не трябваше да се разгласява. Той би предпочел на таблото да пишеше нещо по-рутинно. Допълнителен тренировъчен полет например.
Макар че никой не бе разговарял с него по този въпрос, Хенингс прекрасно знаеше кое налага пълната секретност около тези изпитания. Разбираше, че тази потайност произтича от одобрения наскоро от Конгреса и подписан от президента договор за доброволно съкращаване на въоръженията. Хенингс бе чел, че в споразумението изрично се забранява по-нататъшното разработване и усъвършенстване на тактическите ракети. Днешното тайно изпитание щеше да бъде първото от серия изпитания на осъвременената версия на ракетите Феникс. Обсегът им на действие бе удвоен на петстотин мили. Самата ракета бе снабдена с нова самонасочваща се радарна система и, което бе най-съществено, маневреността на ракетата бе значително подобрена. Всичко това обаче несъмнено излизаше далеч извън рамките на договора, одобрен от Конгреса. Но ако оръжието се окажеше използваемо, то би могло да промени значително баланса на силите в един бъдещ въздушен конфликт.
Хенингс изведнъж осъзна, че някакъв млад мичман втори ранг стои пред него, отдал чест, и му говори нещо. Той погледна сините очи на жената, а след това прикова поглед в бялата табелка с името й.
— Какво има, госпожице Филипс?
Мичманът свали ръка.
— Извинете, адмирале. Капитан трети ранг Слоун ви моли да отидете при него в зала Е-334.
Хенингс кимна.
— Добре. Водете ме.
Хенингс последва мичмана през входа, който водеше към вътрешността на кораба, и двамата се спуснаха по металното стълбище. Вървяха мълчаливо. Хенингс бе постъпил във флота по времето когато на бойните кораби не се допускаше женски персонал. Но когато се пенсионираше, те вече се срещаха на всяка крачка. Докато беше на действителна служба, Хенингс се придържаше към официалната линия и на вид поне одобряваше идеята жени да служат на корабите редом с мъжете. В действителност обаче смяташе, че целият този социален експеримент беше и си остава истинска катастрофа. Но флотът и Пентагонът бяха потулили повечето от възникналите проблеми и обществеността така и не научи нищо за високия процент на бременност сред неомъжените жени на борда, за сексуалния тормоз, извращенията и изнасилванията, за общия спад в морала и дисциплината. С две думи, смесените екипажи бяха истински кошмар за командирите на кораби, но проблемът всъщност не беше техен.
На палуба 0–2 двамата поеха по един дълъг сив коридор, подобен на хилядите други коридори, по които бе вървял Хенингс през годините на дългата си военна служба. В последно време корабите бяха оборудвани с невероятни технически нововъведения, които липсваха по негово време, но архитектурното схващане, че формата трябва да се подчинява на функционалността, продължаваше да властва при строежа на бойните кораби. Познатото вътрешно разположение и интериорът на кораба му действаха успокояващо. Обаче дълбоко в душата си Хенингс знаеше, че нищо вече не е същото.
— Служила ли сте на някой от по-старите кораби, госпожице Филипс?
Мичманът го погледна през рамо.
— Не, сър. Нимитц е първото ми назначение.