— Няма да се хвана на тези приказки — изръмжа Джонсън, но дълбоко в душата си знаеше, че казаното от Метц е истина. Дори и да се докаже, че инцидентът е предизвикан от бомба на борда на самолета, адвокатите и правителствените бюрократи пак могат да представят нещата така, че неговата програма за реализиране на икономии от поддръжката да се окаже виновна за трагедията. Когато арабите взривиха самолет на Пан Ам, това доведе до краха на компанията. Служители от компанията Валюджет пък натовариха грешна пратка в багажното отделение на онзи обречен ДС-9, излетял от Маями. Няколко седмици по-късно Федералното управление на авиацията закри компанията заради лоша поддръжка. Метц беше абсолютно прав.
Метц сви рамене.
— Не можеш да знаеш какво ще решат съдебните заседатели. А и няма смисъл да спориш с мен. Днес живеем във века на отговорностите, в който е в сила презумпцията за автоматичната вина. Причина и следствие. Модерната логика учи, че когато нещо се обърка, то непременно трябва да има и виновен. Ключовата фраза днес е елиминиране на риска. Опитайте се да убедите съдията и съдебните заседатели, че хората на борда на онзи Стратън просто са извадили лош късмет, и ще видиш какво разбиране и съчувствие ще получи Транс-Юнайтид от тях. Представи си, ако искаш, триста разлигавени ищци в съдебната зала. Можеш да си сигурен, че ще ви повлечем към фалит заедно с нас. От Федералното управление на авиацията вероятно ще спрат полетите ви — поне за месец или два. Така техните действия и решения ще изглеждат по-ефективни в очите на пресата.
— За жалост в това отношение си напълно прав.
— Работата е много сложна. И се усложнява допълнително от факта, че ние сме единственият застраховател.
— С това решение се прецакахме, нали? — подхвърли Джонсън.
— Повече от сигурно — кимна Метц. Джонсън тежко се отпусна на един стол.
— Копеле такова! Добре. Само се опитайте да ни обвините в нехайство!
Метц тръгна към вратата. Сложи ръка на бравата и се обърна към Джонсън.
— Ед, съжалявам, че ти направих подобно предложение. Най-доброто, на което можем да се надяваме сега, е самолетът да се приземи с минимум допълнителни жертви на земята. Само те моля да направиш услуга на всички нас и да помолиш службата за контрол на полетите да се опитат да го приводнят в океана близо до някой спасителен кораб. Сан Франциско е хубав град. Не бих искал да съм свидетел на разрушенията, които един Стратън 797 може да предизвика, ако се разбие по улиците му.
Джонсън махна с ръка, давайки знак, че разговорът е приключил.
— Спести ми тия дивотии. Метц кимна.
— Добре. Но няма да ти спестя истината. — Той замълча и сякаш потъна в размисъл. — Когато се замисля за възможността да пострадат няколко хиляди души на земята… над четиристотин тона стомана и авиационно гориво… Исусе Христе! Това ще бъде истински холокост. Помисли върху тази възможност. Помисли. Разрушено имущество и частна собственост за стотици милиони… Е, добре поне, че не застраховахме и корпуса. Оттам ще спестим сто милиона долара.
— Сто двадесет и пет — поправи го Джонсън.
— Правилно. Е, съществува и възможността онзи Стратън да стигне до летището. Но той би могъл да се разбие в претъпкан с пътници терминал или да помете по пътя си няколко рулиращи самолета. Което ми напомня, че може би трябва да предупредиш летището за предстоящото аварийно кацане. Ами защо не и управата на Сан Франциско… Гражданска отбрана или друга подобна организация? — Той замълча за миг. — Освен това искам да запомниш, че дори и да не успеем да ви обвиним за нехайство и немарливост, вие все пак ще трябва да покриете всички суми, които надвишават тавана на застрахователната ви полица, както и парите, които ще останат неизплатени след банкрута на нашата компания. — Помълча още секунда, а след това продължи. — Бенефишъл може и да успее да се реорганизира. Транс-Юнайтид обаче ще затъне завинаги. Реално погледнато, това е най-страшната трагедия през последното десетилетие. Пресата ще пощурее. Никой няма да прояви интерес към името на застрахователната компания, замесена в случая. Логото на Транс-Юнайтид обаче ще се покрие с печална известност — също като свастиката. Ще се появите на първа страница на Тайм, за Бога! И не само за седмица или две, както става при повечето катастрофи. Не, сър! Не и ако този самолет падне във Фриско. Ако пък се приземи благополучно, адвокатите ще помъкнат клетите копелета по съдилищата… ще ги изтипосат в медиите. Триста човешки същества, мозъците на които са били превърнати на пюре. Ти самият ще прекараш следващите десет години из съдебните зали. А междувременно няма да са много желаещите да летят със самолетите на вашата компания. Ако ние не ви повлечем със себе си, Федералното управление на авиацията и пресата ще ви съсипят. Подобни неща са се случвали в миналото и в резултат на не толкова кошмарни инциденти.