Коя беше тази ливада в живота ми, боже? Бил ли съм в това поле, или ще бъда — кога и как, защо толкова много го искам? Къде е живяло блатото в мене, как се събира, аз ли съм нощната птица, щурецът, Андрешко, или пък топлата, тихо кипящата бъркотия, от която се ражда вечният, несменяем ред на живота?
Загубих се. Не знаех какво съм, къде съм и бях готов на всичко, за да науча. Нямаше кой да ми каже поне едната важна дума в тази мъчително спокойна гора от въпроси и отговори. Някакъв брод да ми покаже — да мога да продължа пътя си към мечтите. И ако не бяха очите на Вера Николова, ако не беше гласът й, щях да потъна и да се удавя.
Отнякъде излезе вятър и целият зелен кър дишаше с дробовете ми. Светнаха небеса, облаци, пияни от песента чучулиги. Никаква плоча отгоре, никакво олово. Ах, можех да хвръкна, да огледам отгоре блатото на живота и да изпея своята собствена радостна песен — че съм роден. Че съм човек. Че виждам брод, ясно, а зад него — разлюляната гора на мечтите си.
Ужасно прозвуча звънецът.
Вера Николова се усмихна. Въздъхна полека и млъкна. Беше все там — пред първия чин на средната редица. Като нещо, за което нямаше определена дума. Като една дрипава баница, която казва с уханното си мълчание: „Докоснеш ли ме, ще ме помниш цял живот.“
Взе си дневника, погледна ни още веднъж с невероятните си очи и излезе.
Никой не помръдна от чина си — не помня колко време.
Помня само, че Веско се обади по някое време.
— Знаеш ли — каза той — май че…
И не намери повече думи. Удари чина силно и стана.
Май че какво? — мислил съм, другите мислиха толкова време по-късно. И си отговаряхме: „Май че за Мекото бяхме готови на всякакви подвизи само и само да я спечелим. А Вера Николова със своето тихичко, толкова чисто, неусукано слово беше спечелила всички ни — още от първия час.“
А днес, когато през тежкия и шарен пласт на цяла четвъртинка век оттогава, погледна в кладенеца на онези разкошни, незабравими години и искам да извадя две шепи от живителната вода, мога да кажа с утаената и толкова пъти проверявана сигурност, че най-мекото нещо у човека съвсем, съвсем не може да се купи от някой магазин на Запад.