След този миг Ривера се отърси от всякакви заблуждения. Опитваха се да го измамят. Той отново повали Дани и пак застана с отпуснати ръце, за да си почине. Робъртс се изправи.
— Видя му сметката — рече той. — Върви си сега в своя ъгъл.
Робъртс каза това с нетърпящ възражение тон както често бе говорил на Ривера в залата за тренировки. Но Ривера го изгледа с ненавист и продължи да чака Дани да се вдигне. През време на едноминутната почивка Кели, посредникът, дойде да говори с Ривера.
— Стига толкова, да те вземат дяволите! — Захриптя той с дрезгав шепот. — Трябва да загубиш, Ривера. Послушай ме и аз ще изградя бъдещето ти. Следния път ще те оставя да биеш Дани. Но сега трябва да загубиш.
По очите на Ривера пролича, че го е чул, но той не направи никакъв знак на съгласие или отказ.
— Защо мълчиш? — сърдито попита Кели.
— Все едно, ще загубиш — обади се Паяка Хагьрти. — Съдията няма да те остави да победиш. Послушай Кели и лягай.
— Лягай, момче — замоли се Кели, — и аз ще ти помогна да станеш шампион. Ривера не отговори.
— Ще ти помогна, честна дума, момче.
При удара на гонга Ривера долови някаква надвиснала над него заплаха. Зрителите нищо не усетиха. Каквато и да беше тази заплаха, тя беше в ринга, много близо. Дани като че бе възвърнал предишната си сигурност. Самоувереното му държане уплаши Ривера. Крояха му някакъв капан. Дани се хвърли напред, но Ривера избягна схватката. Направи крачка настрана и се отърва. Противникът му искаше клинч. По една или друга причина клинчът му трябваше, за да изпълни замисъла си. Ризера отстъпваше, обикаляше, но през цялото време беше сигурен, че рано или късно ще стигне до клинч и ще се хване в подготвяния капан. Отчаян, той реши да отдалечи този миг. Престори се, че е готов да влезе в клинч при следващото изхвърляне на Дани. Вместо това, в последния миг, тъкмо когато телата им щяха да се вкопчат, Ривера пъргаво отскочи назад. Незабавно в ъгъла на Дани закрещяха, че е направил фаул. Ривера ги бе излъгал. Съдията нерешително се спря. Той не можа да изговори решението, което вече трептеше на устните му, защото писклив момчешки глас изкрещя от галерията:
— Хлапашка работа!
Дани открито изруга Ривера и се хвърли срещу него, но Ривера леко отстъпи. В същото време Ривера реши да не му нанася повече удари по тялото. С това се лишаваше наполовина от възможността да победи, ала знаеше, че ако въобще победи, то ще е само в случай че замахне с всичката останала у него сила. Даде ли им най-малък повод, ще му отсъдят фаул. Дани забрави всяка предпазливост. Цели два рунда той преследва и бъхта младежа, който не смееше да влезе в близък бой с него. Нанасяше му удар след удар. Ривера приемаше десетки удари, за да избегне гибелния клинч. При това върховно последно усилие на Дани зрителите наскачаха прави и просто полудяха. Те не разбираха нищо.
Виждаха само едно — в края на краищата техният любимец побеждава.
— Защо не се биеш? — злобно крещяха те на Ривера. — Страхливец! Страхопъзльо! Открий се, куче такова! Открий се! Убий го, Дани! Убий го! Сега не може да ти избяга! Убий го!
В цялата зала Ривера беше, без никакво изключение, единственият човек, запазил хладнокръвието си. По темперамент и кръв той беше най-буен и невъздържан между тях; но беше изживял толкова неизмеримо по-големи вълнения, че тази развихрена страст на десет хиляди гърла, надигаща се вълна подир вълна, не представляваше за него нещо повече от кадифената прохлада на летен здрач.
Дани продължи нападенията си и в седемнадесетия рунд. Ривера се сви и клюмна под един тежък удар. Ръцете му безпомощно увиснаха и той залитна назад. Дани реши, че сега му е дошло времето. Момчето беше в ръцете му. Така, с преструвка, Ривера го хвана неподготвен и със замах му нанесе страшен удар по устата. Дани се строполи. Когато стана, Ривера го повали със съкрушителен десен удар по врата и челюстта. Така го повали три пъти. Никой съдия не би имал основание да обяви тези удари за неправилни.
— О, Бил! Бил! — умолително викаше Кели на съдията.
— Не мога — плачливо му отговори това длъжностно лице. — Той се бие точно по правилата.
Смазан от бой, но безстрашен, Дани все още се вдигаше. Кели и другите около ринга започнаха да викат полиция, за да спрат тази касапница, при все че секундантите на Дани отказваха да го признаят за победен. Ривера видя един дебел полицейски капитан да се провира тромаво между въжетата и не можеше да разбере какво значи всичко това. Гринго прибягваха до толкова много мошеничества в тази игра! Изправил се на крака, Дани тъпчеше безпомощно като пиян пред него. И съдията, и капитанът вече бяха протегнали ръце към Ривера, когато той нанесе последния удар. Не се наложи да прекратяват мача, защото Дани вече не стана.