Ривера, който на колене търкаше пода, вдигна поглед и четката увисна в голите му ръце, опръскани с мръсна сапунена вода.
— Ще стигнат ли пет хиляди? — попита той.
Всички го изгледаха с изумление. Вера кимна и преглътна. Не можа да проговори, но в същия миг се изпълни с безгранична вяра.
— Поръчайте пушките — каза Ривера, а след това изрече най-дългия поток от думи, който бяха чували от него:
— Работата не търпи отлагане. След три седмици ще ви донеса петте хиляди. Така ще е добре. Времето ще се постопли, за бойците ще е по-лесно. А пък и аз не мога да направя нищо по-рано…
Вера се бореше с надеждата си. Кой би могъл да повярва? Твърде много заветни упования се бяха сгромолясали, откакто бе започнал да играе на революция. Вярваше на този опърпан мияч на революцията и въпреки това не смееше да вярва.
— Ти си луд — каза той.
— След три седмици — повтори Ривера. — Поръчайте пушките.
Той се изправи, свали ръкавите на ризата, сложи си сакото.
— Поръчайте пушките — каза. — Аз отивам.
III
След много бързане, тичане, безброй телефонни разговори и ругатни в бюрото на Кели се състоя вечерно съвещание. Кели беше зает до гуша, освен това нямаше късмет. Докарал бе Дани Уорд от Ню Йорк, уредил бе за него среща с Били Карти, до срещата оставаха три седмици, а ето че от два дена, грижливо скрит от спортните журналисти, Карти лежеше тежко контузен. Нямаше кой да го замести. Кели бе залял с поток от телеграми всички подходящи боксьори от лека категория на Изток, но те бяха обвързани със срещи и договори. Най-после надеждата възкръсна, макар и слаба.
— Ти си дяволски смел човек — обърна се Кели към Ривера още щом го видя за пръв път.
Злобна омраза блесна в очите на Ривера, но лицето му остана безстрастно.
— Мога да бия Уорд — бяха единствените му думи.
— Отде знаеш? Видял ли си го някога да се бие? Ривера поклати глава.
— Той може да те напердаши с една ръка и с вързани очи.
Ривера сви рамене.
— Няма ли да кажеш нещо, а? — изръмжа боксовият посредник.
— Мога да го бия.
— С кого си се бил въобще? — поиска да знае Майкъл Кели. Майкъл беше брат на посредника и държеше игралния дом „Йелоустоун“, където печелеше тлъсти суми от тотализатора за боксовите мачове.
Ривера го удостои с жлъчен, мълчалив поглед.
Секретарят на посредника, младеж с биеща на очи спортна външност, високо се изкиска.
— Добре, ти познаваш Робъртс — прекъсна враждебното мълчание Кели. — Той ще дойде ей сега. Изпратих да го повикат. Седни и чакай, макар че ако съдя по външния ти вид, нямаш никакви изгледи за победа. Не мога да измамя зрителите с някаква предварително нагласена работа. Местата на първия ред се продават по петнадесет долара, нали знаеш?
Когато Робъртс пристигна, стана ясно, че е пийнал. Той беше висок, слаб, сякаш разглобен мъж, който еднакво спокойно и отпуснато влачеше и краката, и думите си.
Кели пристъпи направо към въпроса.
— Виж какво, Робъртс, ти се беше похвалил, че си открил това мексиканче. Нали знаеш, че Карти си е счупил ръката. И това нищо и никакво жълтокожо хлапе има нахалството да се домъкне тука днес и да ми заяви, че щяло да замести Карти.
— Какво ще кажеш?
— Е — Ще кажа, че може, Кели — чу се проточен отговор. — Той умее да се бие.
— Сигурно след малко ще кажеш, че може да бие и Уорд — тросна му се Кели.
Робъртс се позамисли.
— Не, няма да кажа такова нещо. Уорд е боксьор от класа и цар на ринга. Но той не може да види сметката на Ривера по късата процедура. Аз познавам Ривера. Никой не може да го накара да се забрави. Той има железни нерви, поне доколкото съм го наблюдавал. Освен това се бие еднакво и с двете ръце. Може да свали противника си от всякакво положение.
— Това няма значение. Какво може да покаже на ринга? Ти си възпитавал и тренирал боксьори през целия си живот. Свалям шапка пред твоето мнение. Може ли той да задоволи зрителите тъй, че да не съжаляват за парите си?
— Положително може и отгоре на това Уорд ще види доста зор с него. Вие не познавате това момче. Но аз го познавам. То е;мое откритие. С нерви е. И е истински дявол. Ако някой те попита, кажи, че е истинска вихрушка. То ще накара Уорд да се поучуди на местното дарование, ще накара да се поучудите и всички вие. Не казвам, че ще бие Уорд, но ще ви покаже достатъчно, за да се уверите, че е бъдеща знаменитост.
— Добре. — Кели се обърна към секретаря си. — Обади се на Уорд. Предупредих го, че ще го извикам, ако сметна, че си заслужава. Той е отсреща в „йелоустоун“, перчи се и се показва пред хората. — Кели се обърна отново към треньора: — Ще паднеш ли?
Робъртс оппи от чашата и се разприказва: