— Нали ви казах, че се бие еднакво добре и с двете ръце!
На петата секунда Дани се обърна по очи, а когато бе отброена седмата, се надигна на едно коляно, готов да скочи, щом отброят „девет“ и преди да кажат „десет“. Ако коляното му още допира пода на „десет“, ще го сметнат за „повален“ в нокаут. В същия миг, когато коляното му се отдели от пода, ще го сметнат за „станал“ и в този миг Ривера има право да се опита да го повали отново. Ривера не искаше да рискува. Щом коляното се вдигнеше от пода, щеше да нанесе нов удар. Той заобиколи падналия, но съдията застана помежду им; Ривера знаеше и това, че той отброява секундите твърде бавно. Всички гринго бяха против него, дори съдията.
„Когато казаха «девет», съдията рязко блъсна Ривера назад. Това не беше честно, но даде възможност на Дами да стане и на устните му отново заигра усмивка. Свил се почти одве, закрил с ръце лицето и корема, той умело влезе в клинч. Според всички правила на играта съдията трябваше да ги раздели, но не го направи; Дани се впи в противника си като пиявица и с всеки миг се съвземаше все повече. Последната минута на рунда изтичаше. Ако издържеше до края, щеше да има цяла минута да се съживи в своя ъгъл. И той издържа докрай, усмихнат въпреки своето отчаяно и безизходно положение.
— Неувяхващата усмивка! — подвикна някой и зрителите високо и с облекчение се разсмяха.
— Господ да те пази от удара на този жълтокож — едва изрече седналият в ъгъла си Дани на своя треньор, докато секундантите бясно го масажираха.
Вторият и третият рунд бяха сдържани. Дани, коварният и обигран цар на ринга, задържаше, прикриваше се и се бранеше с единствената цел да се съвземе от зашеметилия го в първия рунд удар. В четвъртия рунд вече бе дошъл на себе си. Макар да беше замаян и смутен, доброто здраве му помогна да възстанови силите си. Но не се опитваше да прйбегне до зверската си тактика. Мексиканецът се бе оказал истинска хала. Вместо тази тактика Дани, взе да прилага всичките си боксьорски познания. Благодарение на разните уловки, сръчността и опита си той държеше положението и макар че не можеше да нанесе някакъв решаващ удар, се залови да бъхти и изтощава противника си. Срещу всеки м удар на Ривера нанасяше по три, но това бяха само наказателни, а не убийствени удари. Убийственото в тях беше техният брой. Дани се проникна от уважение към умението на това хлапе да нанася изумителни крошета и с двата свой юмрука.
При отбраната Ривера прибягна към объркващия противника ляв прав. Едно след друго, в нападение след нападение, той изхвърляше напред лявата си ръка и все повече разбиваше устата и носа на Дани, Но Дани владееше безброй похвати. Именно поради това го смятаха за бъдещ шампион. Той-умееше свободно да преминава от един към друг стил в боя. Сега положи всички усилия да премине в близък бой. Беше особено опасен в такава схватка и тя му даде възможност да избегне левите прави на противника. С това няколко пъти предизвика див възторг у зрителите и увенча схватката с великолепно откъсване, крачка назад и ъпъркът, който вдигна мексиканеца във въздуха и го стовари на пода. Ривера си почиваше, застанал на коляно, и аз“ ползуваше броенето до сетния миг, а в душата си беше дълбоко убеден, че за него съдията брои секундите много бързо.
В седмия рунд Дави отново сполучи да нанесе своя жесток вътрешен ъпъркът. Ривера само се олюля, обаче в последвалия миг на беззащитна безпомощност с нов унищожителен удар Дани го изхвърли през въжетата. Тялото на Ривера се стовари върху главите на седящите долу журналисти и те го избутаха обратно на края на подиума пред въжетата. Тук той остана да си почива на едно коляно, докато съдията припряно отброяваше секундите. Вътре, край въжетата, през които Ривера трябваше да се промъкне обратно на ринга, където го чакаше Дани. А съдията нито се намеси, нито отблъсна Дани. Зрителите бяха загубили и ума, и дума от възторг.
— Убий го, Дани, убий го! — ревяха те.
Десетки гласове подхванаха този вик и той се превърна в настървен вълчи вой.
Дани правеше всичко, каквото можеше, ала Ривера не дочака съдията да отброи „девет“; той неочаквано се мушна през въжетата след осмата секунда и благополучно влезе в клинч. Сега съдията се втурна да ги раздели по такъв начин, че да го разкрие за противника и да даде на Дани всички предимства, които може да даде един пристрастен съдия.
Но Ривера издържа и мъглата в съзнанието му се разсея. Всичко си вървеше по реда. Тия хора, омразни гринго, до един бяха непочтени. А най-лошото беше, че виденията продължаваха да проблясват и да се разгарят в ума му: безкрайна железопътна линия; проточила се през пустинята. Дига и американски полицаи; затвори и участъци, скитания край водохранилищата — цялата мизерна и гнетяща панорама на одисеята му след Рио Бланко и стачката. А след това видя как, блестяща и славна, великата червена революция залива родината му. Виждаше пушките пред очите си. Всяко омразно лице беше пушка. Той се биеше за пушките. Пушките — това беше сам той. Революцията — това беше той. Биеше се за цяло Мексико.