Така че в крайна сметка къщата може би беше точно като за Каталина. Дали братовчедка ѝ просто не беше вдигнала температура? Ноеми стисна чашата между дланите си и прокара палец отстрани по нея.
— Нека ви налея още една чаша — предложи Върджил, вживял се в ролята на внимателен домакин.
Виното сигурно щеше да я хване. Ноеми вече беше леко замаяна и когато Върджил ѝ предложи още една чаша, тя само примига. Той я докосна по ръката, докато се пресягаше към чашата ѝ, но Ноеми поклати глава. Знаеше си мярката и никога не я прекрачваше.
— Не, благодаря — отсече тя, после остави чашата и стана от креслото, оказало се по-удобно, отколкото бе предполагала.
— Настоявам.
Тя поклати още веднъж кокетно глава, за да омекоти отказа — това винаги ѝ помагаше.
— За бога, не. Ще откажа, ще се омотая в одеялото и ще си легна да спя.
Лицето му пак беше сдържано, но когато той се взря съсредоточено в нея, по него се появи повече жизненост. Очите му проблеснаха. Беше открил нещо, което да привлече вниманието, някоя от думите или движенията ѝ му се бяха сторили интересни. Явно не беше свикнал да му отказват. Но пък това важеше за мнозина мъже.
— Мога да ви изпратя до стаята — предложи мило и галантно Върджил.
Тръгнаха да се качват по стълбището, Върджил държеше газена лампа, изрисувана на ръка с увивни растения, от които светлината ѝ ставаше изумрудена и придаваше на стените странен оттенък: обагряше в зелено плюшените завеси. Освен многото други неща Каталина ѝ беше разказвала как Хубилай хан умъртвявал враговете си, като ги душал с плюшени възглавници — за да няма кръв. Ноеми си помисли, че с всичките си килими, пискюли и нагънати платове къщата може да задуши цяла войска.
4
Донесоха ѝ закуската на поднос. Ноеми беше благодарна, че днес сутринта не ѝ се налага да се храни с цялото семейство, макар че един дявол знаеше какво ще ѝ донесе вечерта. От тази възможност да се усамоти, кашата, препечената филия и сладкото, които ѝ донесоха, ѝ се сториха малко по-вкусни. За пиене ѝ бяха донесли чай, който Ноеми не обичаше. Предпочиташе кафето, и то чисто, без мляко, докато чаят определено дъхтеше леко на плодове.
След като си взе душ, Ноеми си сложи червило и малко черен молив на очите. Знаеше, че най-привлекателни у нея са големите тъмни очи и чувствените устни, и се възползваше в пълна мяра от това. Внимателно прегледа дрехите си и избра рокля с плисета от кръста надолу от морава тафта. Беше прекалено пищна, за да я носи през деня — преди осем месеца беше посрещнала 1950 година с подобна рокля — но обичаше такива тоалети. Това беше нейното предизвикателство към мрачната обстановка наоколо. Ноеми реши, че така ще ѝ бъде по-забавно да проучва къщата.
Вътре наистина беше много мрачно. От дневната светлина Високото място не ставаше по-гостоприемно. Ноеми тръгна по коридорите на първия етаж и отвори две-три скърцащи врати, където неизменно я посрещаше призрачната гледка на мебели, покрити с бели чаршафи, и плътно спуснати пердета. Ако в помещението случайно проникнеше някой слънчев лъч, из въздуха се виждаха прашинки. В коридорите на всяка стенна лампа с електрическа крушка се падаха по три, които не светеха. Личеше отдалеч, че повечето помещения в къщата не се използват.
Ноеми очакваше семейство Дойл да има пиано, пък било то и неакордирано, а се оказа, че няма, никъде не се виждаха и радиоприемник или стар грамофон. А тя обичаше толкова много музиката. Всичко от Лара14 до Равел15. И танците. Колко жалко, че беше оставена без музика.
Ноеми влезе в библиотеката. Помещението беше опасано от тесен дървен фриз с повтарящи се акантови листа, разделени от пиластри, покрай стените имаше високи вградени библиотеки, натъпкани с книги с кожени подвързии. Ноеми се пресегна напосоки и свали един от томовете — беше съсипан от мухъл и миришеше силно на прогнило. Ноеми затвори рязко книгата и я върна на мястото ѝ.
По лавиците имаше и цели течения на стари списания, включително „Евгеника. Как да подобрим расата“ и „Евгениката в Съединените щати“.
„Съвсем намясто“, помисли си Ноеми при спомена за грозните въпроси на Хауард Дойл. Дали не държеше шублер, с който да мери черепите на гостите си?
В ъгъла имаше самотен глобус със старите имена на държавите, а при прозореца — мраморен бюст на Шекспир. В средата на библиотеката беше сложен голям кръгъл килим и когато го погледна, Ноеми забеляза, че на него върху тъмночервен фон е изобразена черна змия, захапала опашката си и заобиколена от ситни цветя и увивни растения.
14
Агустин Лара (1897-1970), мексикански композитор, един от най-нашумелите автори на песни на своето време. — Б.пр.
15
Морис Равел (1875-1937), френски композитор, пианист и диригент. През 20-те и 30-те години на XX в. е смятан за най-великия френски композитор от онова време. — Б.пр.