Побързай,
Отстрани в полето братовчедка ѝ беше надраскала още думи и цифри и беше нарисувала кръгчета. Беше твърде смущаващо.
Кога за последно Ноеми беше разговаряла с Каталина? Вероятно преди месеци, дори година. Двамата с мъжа ѝ заминаха за медения си месец за Пачука, оттам Каталина ѝ се беше обаждала два-три пъти по телефона и ѝ беше пращала картички, но толкоз, макар че по съответното време на годината получаваха и телеграми за рождения ден на един или друг член на семейството. Сигурно е имало и писмо за Коледа, защото получиха коледни подаръци. Или коледното писмо беше от Върджил? При всички положения беше учтиво.
Бяха предположили, че Каталина се радва на новото си положение на младоженка и не ѝ е до писане на писма. Освен това май нямаха телефон в къщата, което не бе необичайно за провинцията, пък и Каталина не беше по писането. Погълната от светския живот и от следването, Ноеми просто реши, че все някога Каталина и мъжът ѝ ще им дойдат на гости в Мексико Сити.
Затова писмото, което държеше, беше странно във всяко отношение. Беше написано на ръка, въпреки че Каталина предпочиташе пишещата машина, беше многословно и объркано, въпреки че Каталина бе лаконична в писмата.
— Много е странно — призна Ноеми.
Искаше ѝ се да заяви, че баща ѝ преувеличава или че използва случая като удобен повод да отклони вниманието ѝ от Дуарте, но нещата явно не стояха така.
— При всички положения сега, след като го видя, вероятно разбираш защо писах на Върджил с молбата да обясни. И защо се стъписах, когато начаса ме обвини, че само му досаждам.
— Какво точно му писа? — попита тя, притеснена, че баща ѝ е бил рязък.
Беше суров, строг човек и хората често се засягаха от неволната му грубост.
— Разбери, никак няма да ми е приятно да пращам племенницата си в „Кастанеда“3…
— Това ли каза? Че ще я пратиш в лудница?
— Споменах го като възможност — отговори баща ѝ и протегна ръка. Ноеми му върна писмото. — Има и други лечебни заведения, но в „Кастанеда“ имам познати. Не е изключено Каталина да се нуждае от помощта на специалисти, от грижи, каквито няма да намери в провинцията. И се опасявам, че само ние можем да ѝ осигурим най-доброто.
— Не вярваш на Върджил.
Баща ѝ се засмя сдържано.
— Братовчедка ти, Ноеми, се омъжи доста бързо и бих казал, без да помисли. Е, аз пръв ще призная, че Върджил Дойл е голям чаровник, но знае ли човек дали на него може да се разчита?
Беше прав. Годежът на Каталина бе скандално кратък и те нямаха възможност да поговорят повечко с годеника ѝ. Ноеми дори не знаеше как са се запознали, а само след няколко седмици Каталина вече разпращаше поканите за сватбата. До онзи момент Ноеми дори не бе в течение, че братовчедка ѝ е влюбена. Сигурно нямаше и да разбере, че Каталина се е омъжила, ако не я бяха поканили за свидетелка в гражданското отделение.
Бащата на Ноеми нямаше как да преглътне лесно такава потайност и бързане. Беше организирал сватбена закуска за младоженците, но Ноеми знаеше, че е обиден от поведението на Каталина. Това бе още една причина Ноеми да не се притеснява, че Каталина почти не общува със семейството. Точно сега отношенията им бяха ледени. Тя предполагаше, че до броени месеци нещата ще се наредят, че щом дойде ноември, Каталина ще пристигне в Мексико Сити, за да напазарува за Коледа, и всички ще бъдат весели. Време, всичко беше въпрос просто на време.
— Явно ѝ вярваш, че казва истината и той се държи зле с нея — заключи тя и се опита да си спомни какво впечатление ѝ е направил мъжът на Каталина. „Красив“ и „учтив“ — в съзнанието ѝ изникнаха тези две думи, но те двамата бяха разменили всичко на всичко няколко изречения. — В писмото Каталина твърди не само че той иска да я отрови, но и че през стените минават призраци. Я ми кажи, правдоподобно ли ти звучи?
3
До средата на XX в. — най-голямата психиатрична болница в Мексико, открита през 1910 г. и разрушена през 1968 г., период, през който в нея са лекувани над 60 хиляди души. Известна с лошите си условия и жестокото отношение към пациентите. — Б.пр.