Най-голямата крачка, постигната с един акт, дължим на изобретяването на писмеността. Обхватът на паметта ни изведнъж се е разширил от няколко поколения до период от време, равен на съществуването на Библията. Но за да се запази толкова дълъг спомен, са били нужни огромни усилия — трудно е било да се преписват ръкописите по-бързо, отколкото са ги унищожавали варварите, чумите и другите природни бедствия. Очевидното решение е технологията на печатането, с която да се изработват и разпространяват толкова копия на един ръкопис или произведение на изкуството, че някои от тях да надживеят каквато и да е катастрофа. Но с печатането се ражда и нова идея. Изведнъж става възможно изкуството да се продава масово, а в това се крият пари. Писателите решават, че трябва да притежават правото да копират произведенията си. Предстои да се роди и идеята за авторското право. По-късно, през последните сто и петдесет години в расовата памет на хората се извършиха най-големите количествени скокове с технологии на записа. Визуалните: фотографията, филмът, видеото, ксероксът, холографията. Звуковите: в началото с по-ниско, после с по-високо качество, стереото, дигиталните записи. Сетне компютрите, най-доброто в съхраняването на информация. Всяка от тези технологии ражда нови видове изкуства, както и нови начини за съхранение на по-старите изкуства. А всяка изисква и преоценка на идеята за авторското право. Познавате системата, която използваме в момента, непроменена от средата на двайсети век. Авторското право престава да съществува петдесет години след смъртта на притежателя си. Човешката раса обаче се е разраснала драстично от 1900-та година насам, както като брой на населението, така и като средна продължителност на човешкия живот. Повечето хора в развитите страни понастоящем могат да очакват да доживеят до сто и двайсетгодишна възраст, а вие самият сте значително по-стар. Така че, съвсем естествено, У-4217896 сега се опитва да разпростре авторското право върху вечността.
— Добре — прекъсна я сенаторът. — Но какво лошо има в това? Трябва ли произведението на един човек да престане да бъде негово само защото той е престанал да диша? Госпожо Мартин, ако законопроектът бъде приет, вие самата ще сте богата през целия си живот. Нима наистина искате да се откажете от плодовете на гения на покойния ви съпруг?
Тя трепна против волята си.
— Простете прямотата ми, но това е нещото, което най-малко разбирам от вашето становище.
— Сенаторе, ако се опитам да задържа плодовете на неговия гений, мога да осакатя расата си. Не разбирате ли до какво ще доведе вечното авторско право? Това означава вечна расова памет! Този законопроект ще дари човешката раса с паметта на слон. Виждали ли сте някога весел слон?
Той помълча известно време, после каза:
— Все още не съм сигурен, че разбирам проблема.
— Не се чувствайте неудобно, господине. Проблемът е бил пред очите на всички ни поне през последните осемдесет години и никой не го е забелязал.
— Защо?
— Мисля, че е свързано с някакъв вид вроден недостатък на математическата интуиция, присъщ на повечето хора. Имаме склонността да приемаме всяко достатъчно голямо число за безкрайност.
— Е, всичко над десет на осемдесет и пета степен може да се приеме за безкрайност.
— Извинете, какво казахте?
— Съжалявам, не трябваше да ви прекъсвам. Това е последното предположение за броя на атомите във вселената. Продължавайте.
Тя се напрегна да се овладее.
— Повечето умове биха приравнили „безкрайността“ и с нещо доста по-малко. В продължение на милиони години сме гледали океана и сме казвали: „Той е безкраен. Вечно ще поглъща боклуците и отпадъците ни.“ Гледали сме небето и сме казвали: „То е безкрайно. Ще поеме безкрайно количество пушек.“ На нас ни харесва идеята за безкрайността. Който и да е проблем, съдържащ в себе си безкрайност, се решава лесно.
Сенаторът изглеждаше притеснен. Отпи от нещо, от което смучеше през сламка.
— Свържете всичко това с проблема си.
— Спомняте ли си един случай отпреди осемдесет години, свързан с песента „Мили ми Боже“ на Джордж Харисън?
— Да си го спомням ли? Аз го разследвах. Фирмата ми спечели.
— Фирмата ви убеди съда, че Харисън е взел мелодията за тази песен от друга, наречена „Той е толкова мил“ и написана десетина години по-рано. Малко по-късно Йоко Оно бе обвинена, че е откраднала „Ти си моят ангел“ от класическата „Да се веселим“, написана повече от трийсет години преди това. По-нататък наследниците на Чък Бери заведоха дело срещу наследниците на Джон Ленън по въпроса за „Да се съберем“. След това, в края на осемдесетте години, в съдилищата наистина се разрази голямата Чума на плагиатството. Оттогава насам нашумелите композитори са под непрестанен обстрел и продължават да бъдат. Но на практика нещата се раздухаха до крайност в края на века, когато бе отсъдено, че „Звънлива песен“ на Бриндъл в значителна степен наподобява един от концертите на Корели. А нотите са само осемдесет и осем. Сто седемдесет и шест, ако ухото ви е достатъчно тренирано да разпознава четвърттоновете. Добавете паузите и прочее, както и различните ключове. Изберете си число за максималния брой ноти, които може да съдържа една мелодия. Аз нямам представа какъв е максималният възможен брой мелодии, които биха се получили — променливите са твърде много, — но съм сигурна, че е доста голям. Сигурна съм, че не е безкраен. От една страна, огромна част от тези възможни подреждания на осемдесетте и осем ноти няма да се възприемат от човешкото ухо като музика, като мелодия. Навярно повече от половината. Те няма да могат да се тананикат, да се подсвиркват, да се слушат — някои ще са направо неприятни за слушане. Друга голяма част ще са толкова подобни едно на друго, че на практика ще са еднакви. Ако промените три ноти в „Лунната соната“, няма да сте създали нищо ново. Аз не знам какъв е максималният брой на отделните мелодии, които човек би оценил като такива, но отново съм сигурна, че е доста голям. И отново съм сигурна, че не е безкраен. Ние, живите, сме шестнайсет милиарда, сенаторе, повече от всички хора, които някога са живели. Благодарение на техниката ни по-голямата част от нас нямат никаква смислена работа, която да вършат. Петдесет и четири процента от населението се води в данъчните регистри като хора на изкуството. Тъй като синтезаторът е толкова евтин и универсален, мнозинството от тях са музиканти, а значителен брой и композитори. Знаете ли какво означава човек да е композитор в наши дни, сенаторе?