— Познавам няколко композитори.
— Които все още работят?
— Е… трима от тях.
— Колко често представят нова творба?
Моментно мълчание.
— Бих казал веднъж на пет години средно. Хм-м. Никога не съм се замислял върху това по-рано, но…
— Знаете ли, че в наши дни от всеки пет заявки за авторско право в Музикалния отдел две се отхвърлят още при първата компютърна проверка?
Лицето на стареца бе престанало да показва изненада, освен с театрална цел, преди повече от век. Независимо от това тя разбра, че го е потресла.
— Не, не знаех.
— Че и защо да знаете? Кой би говорил за това? Въпреки всичко това е факт. И друг факт е, че дори ако се вземе предвид нарастващият брой на работещите композитори, броят на заявките в Агенцията за авторско право значително намалява. В момента има повече композитори от когато и да е било, но индивидуалната им производителност спада. Кой е най-известният жив композитор?
— Ъ-ъ… Предполагам, че е Вачандра.
— Правилно. Той работи поне от петдесет години насам, че и малко повече. Но ако сега започнете да свирите една по една всяка нота, която някога е написал, ще свършите за дванайсет часа. Вагнер е написал над шейсет часа музика — само „Пръстенът на Нибелунгите“ е с продължителност двайсет и един часа. Бийтълс — главно двама композитори — са дали над дванайсет часа оригинална музика за по-малко от десет години. Защо великите творци от миналото са били толкова по-плодовити? Те са могли да намерят по-голям брой приятни пермутации на осемдесет и осемте ноти.
— О, Боже! — прошепна сенаторът.
— Нека се върнем отново в седемдесетте години. Спомняте ли си случая с плагиатството на „Корени“? И дузината подобни, които го последваха? Приблизително по същото време един писател на име А. Е. ван Вогт заведе дело срещу създателите на успешен филм, наречен „Пришълецът“, за плагиатство по разказ, написан четирийсет години по-рано. Други двама писатели — Бен Бова и Харлан Елисън — съдиха телевизионна компания за кражбата на идея за сериал. И тримата спечелиха. Това доведе до отказ от правния принцип, че обект на авторско право са не идеите, а подредбата на думи. Броят на пермутациите от думи е краен, но броят на идеите е много по-малък. Естествено, те могат да бъдат разказани по безброй начини — „Уестсайдска история“ е великолепна преработка на „Ромео и Жулиета“. Това обаче е било възможно само защото пиесата „Ромео и Жулиета“ е била обществена собственост. Не забравяйте също, че от безкрайния брой истории, които могат да бъдат разказани, известна част ще са лоши разкази. А визуалните изкуства? Веднъж някакъв човек демонстрира в лабораторни условия способност да различава с точност осемдесет и един оттенъци на един цвят. Мисля, че това е горната граница. Има максимално количество информация, която окото е в състояние да възприеме, а голяма част от нея няма да се различава по същество от шума…