— Как ли те наричат? Сигурно и име си нямаш. Та кой ли ще ти даде свястно име? Красива си, даже и с това болно око. Хайде да се запознаем… Аз съм добрия! А ти…? Ти ще бъдеш, Мелани! Като Мелани Грифит! Е, не си руса, но си хубавица като нея! Мелани, Мелани, Мелани…
Кучката наостри уши. Тая дума и хареса. Очевидно се отнасяше за нея. Тя го погледна предано със здравото си око, завъртя опашка и лайна радостно.
— Виждам, че името ти хареса! Хайде милата ми! Ела да се разходим!
Двамата тръгнаха един до друг, Побелелия опитваше кафето, а Мелани подтичваше радостно напред и назад както правят всички кучета когато са в добро настроение. От магазина „Нон Стоп“ на моста, Мелани получи половин сандвич. Това беше първия приятелски подарък на Побелелия. Последваха го още много, от вкусни по-вкусни хранителни подаръци. Абе приятелството, в повечето случаи, започва от хубавото съвместно яде, не е ли така? Доказано е, че при хората е почти така. Седнат, хапнат, пийнат и станат приятели. Фактът, че същото се случи между Мелани и Побелелия само доказва тая закономерност. Радостен факт е, че едно осакатено и травматизирано куче, в началото на двайсет и първото хилядолетие, постепенно започна да открива добротата в иначе страшното и свирепо животно известно като „човек“.
Всяка лятна привечер, когато слънцето се стапя в златното си зарево, когато Софийския влак излиза от железопътната гара и се устремява на запад към гаснещото светило, пътниците за Видин могат да видят интересна гледка. Досами парапета, от към магистралата, прегърбен от тежестта на кожена чанта, стои побелял немлад вече мъж. От другата страна на железопътната линия, седнало на задните си лапи, чака шарено красиво куче. То е сляпо с едното си око. И двамата чакат да мине влака. А когато и последния вагон се изниже, един радостен глас разкъсва настъпилата тишина.
— Мелани! Мелани! Ме-елани…
Последва го радостен кучешки лай. След кратко почесване зад ушите, двамата тръгват заедно, един до друг, в посока към Стария пазар, където в падащата теменужена вечер, ги чакат новите грижи и новите проблеми.