— Това е шестото.
Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач.
Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина.
С усилие се налучват пътища отвъд душата — но само тъй се постига волност. Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви?
Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен.
Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите.
— Правете това, братя мои!
— Това е сетното.“
И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха — посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети. И рече им на разлъка:
— Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост!
Завещайте на своето Утре изгревите на своето Вчера и ведростта на своето Днес! —
Помнете седемте стъпала на Пътя — и търсете Себе Си в самота и мъка!
— Не ви зова на пир, братя мои: — на самотерзание в и зова!
И щом видите себе си нещастни, дирете с кротка ръка по-нещастни от себе си, за да намерите най-нещастния — и нему я прострете!
И щастливи ще се усетите тогава!
— Вървете с мир!
И отидоха си.
А Мелхиседек се изгуби — и никой го не видя.
За да се сбъдне казаното:
„Блажен — онзи, който е прочел словото на Тайните — и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог — и не ще излезе вече!“