Сацу се подчини. Госпожа Суетня се зае да изучава лицето й. При това не само с очи, а и с пръсти. Доста време отдели да разглежда от различен ъгъл носа, после и ушите й. Няколко пъти пощипна меката им част, а после изсумтя, за да даде да се разбере, че е приключила със Сацу. Обърна се към мен.
— Ти си в годината на Маймуната. Познах още като те погледнах. Колко много вода имаш! Осем, бяло, планета Сатурн. И си много привлекателно момиче. Ела по-насам.
После направи и с мен същото, щипейки ушите ми и тъй нататък. А аз през цялото време си мислех, че със същите тези пръсти е човъркала коричката на врата си. След малко тя се изправи и слезе на каменния под при нас. Отне й известно време, докато напъха кривите си крака в сламените сандали дзори, но най-сетне успя и отправи на господин Танака поглед, който той очевидно веднага разбра, защото напусна канцеларията, като затвори вратата след себе си.
Госпожа Суетня развърза селската риза на Сацу и я смъкна. После размърда гърдите й насам-натам, надникна под мишниците й, обърна я и огледа гърба й. Бях толкова шокирана, че с мъка си наложих да гледам. Разбира се, че и преди бях виждала Сацу гола, но начинът, по който госпожа Суетня се отнасяше с тялото й, ми се струваше дори по-непристоен, отколкото когато Сацу си бе вдигнала роклята пред момчето на Суги. После, сякаш не й беше достатъчно, госпожа Суетня смъкна гащите й на пода, огледа я от горе на долу и обратно и отново я обърна с лице към себе си.
— Дръпни се да не си тъпчеш гащите — разпореди се тя. Отдавна не бях виждала Сацу толкова объркана, но тя се подчини и отстъпи, като остави гащите си да лежат на слузестия под. Госпожа Суетня я хвана за раменете и я натисна да седне на платформата. Сестра ми беше чисто гола и съм сигурна, че едва ли знаеше по-добре от мен защо трябва да седне там. Но и нямаше време да разсъждава, защото след миг госпожа Суетня хвана коленете й и ги разтвори. След това вече — не можех да си наложа да гледам. Мисля, че Сацу се възпротиви, защото госпожа Суетня извика и в същото време чух звучна плесница — старицата бе ударила сестра ми по крака, което разбрах малко по-късно по червения отпечатък на него. След миг госпожа Суетня свърши и каза на Сацу да се облече. Докато се обличаше, Сацу подсмърчаше шумно. Може би плачеше, но аз не смеех да я погледна.
После старицата пристъпи към мен и за миг гащите ми бяха смъкнати до коленете, а ризата свалена като на Сацу преди малко. Нямах гърди, които старата жена да клати насам-натам, но тя надникна под мишниците ми и ме обърна, преди да ми свали гащите и да ме накара да седна на платформата. Толкова се боях от това, което следваше, че когато тя се опита да разтвори коленете ми, трябваше и мен да удари по крака. Гърлото ми пламна от сълзите, които се опитвах да сдържа. Старицата пъхна пръст между краката ми и както ми се стори, ме ощипа, така че извиках. Когато ми каза да се обличам, се чувствах като бент, който удържа водата на цяла река. Но се боях, че ако Сацу или аз започнем да подсмърчаме като малки деца, ще направим лошо впечатление на господин Танака.
— Момичетата са здрави — каза госпожата на господин Танака, когато той се върна в стаята, — и много подходящи. И двете са девствени. Голямата има прекалено много дърво, но малката е с доста вода. И хубавичка, не мислите ли? До нея сестра й изглежда селяндурка.
— Сигурен съм, че и двете са по своему привлекателни. Защо не поговорим за това, докато ви изпращам? Момичетата ще ме изчакат тук.
Когато господин Танака затвори вратата след себе си и старицата, аз се обърнах към Сацу. Тя седеше на ръба на платформата и зяпаше към тавана. Лицето й беше с такава форма, че сълзите се стичаха по ръба на ноздрите й, и като я видях толкова разстроена, аз също избухнах в сълзи. Чувствах се виновна за случилото се и избърсах лицето й с ъгълчето на грубата си риза.
— Коя беше тази ужасна жена? — попита тя.
— Навярно гледачка. Сигурно господин Танака иска да научи колкото може повече за нас, за да може…
— Но защо трябваше да ни разглежда по този отвратителен начин?
— Не разбираш ли, Сацу сан? Господин Танака се кани да ни осинови.
Като чу това, Сацу запримигва така, сякаш в окото й е влязла мушица.
— Какви ги говориш? Господин Танака не може да ни осинови.
— Татко е стар… и сега, когато мама е болна, мисля, че господин Танака се безпокои за бъдещето ни. Няма да има кой да се грижи за нас.
Сацу скочи — беше ужасно разстроена от чутото. За миг очите й станаха разногледи. Виждах, че полага неимоверни усилия да си повярва, че няма сила, която да ни откъсне от нашата залитаща къща. И изцеждаше това, което й казах, така както човек изцежда водата от гъба. После лицето й започна да се отпуска и тя пак седна на ръба на платформата. След минута вече рееше поглед наоколо, сякаш никога не бяхме водили този разговор.