— Чайна — осведоми ме тя. — В нея гейши забавляват гостите. Татко идва тук почти всяка вечер. Не знам защо го обича толкова. Жените сервират пиене, а мъжете разказват истории, освен когато не пеят. Накрая всички са пияни.
Надникнах през дупката тъкмо навреме, за да видя как една сянка се плъзна по стената и пред погледа ми се появи жена. Косата й бе окичена с висящи зелени върбови клонки. Носеше бледорозово кимоно, осеяно с бели цветя, втъкани в плата. Широкото оби около кръста й бе в оранжево и жълто. Не бях виждала толкова елегантна дреха. Никоя от жените в Йороидо не притежаваше нещо по-изискано от памучно или, да речем, ленено кимоно с прост рисунък в тъмносиньо. Но за разлика от кимоното жената не бе никак привлекателна. Зъбите й така стърчаха напред, че устните не успяваха да ги покрият, а издълженият й череп ме накара да се зачудя дали като бебе не са я притиснали между две дъски. Ще ме сметнете за жестока, задето описвам така безмилостно жената, но се смаях, че макар никой да не можеше да я нарече красавица, очите на господин Танака висяха на нея като парцал на кука. Докато всички останали се заливаха от смях, той не сваляше поглед от нея, а когато тя коленичи край него, за да долее още няколко капки бира в чашата му, го погледна по начин, който подсказваше, че с него се познават твърде добре. Кунико отново погледа пред дупката, а после двете се прибрахме и влязохме да се къпем заедно в банята в края на боровата гора. Небето бе щедро обсипано със звезди. Можех да седя още дълго, опитвайки се да проумея всичко видяно през този ден и промените, които ми предстояха… но Кунико почти заспиваше в топлата вода, тъй че прислужницата дойде да ни помогне да излезем от банята.
Сацу вече хъркаше, когато двете с Кунико легнахме на футоните си до нея, сплели ръце и притиснати една до друга. Започна да ме изпълва топло чувство на радост и аз пошушнах на Кунико:
— Знаеш ли, че ще дойда да живея с теб?
Мислех, че новината ще я смае и Кунико ще отвори очи, дори ще приседне в постелята. Но тя не я извади от съня. Кунико издаде тих стон и след миг дъхът й стана топъл и влажен, а сънят забълбука в него.
3
Само за един ден, през който бях отсъствала от къщи, състоянието на мама сякаш се бе влошило. Или може би бях забравила колко болна е всъщност. Домът на господин Танака миришеше на дим и бор, а нашият — на нейната болест, и то така, че не се наемам да го опиша. Следобед Сацу работеше в селото, затова госпожа Суги дойде да ми помогне да изкъпем мама. Когато я изнесохме навън, гръдният й кош бе по-широк и от раменете и дори бялото на очите й бе мътно. Издържах на тази гледка само като си припомнях как веднъж — тогава тя беше здрава и яка — двете излязохме от банята, а от телата ни се издигаше пара, сякаш бяхме две парчета варена ряпа. Беше ми трудно да си представя, че е възможно тази жена, чийто гръб бях търкала с камък толкова често и чиято плът ми се бе струвала по-стегната и гладка от тази на Сацу, да умре, преди още да е свършило лятото.
Докато лежах в постелята през онази нощ, се опитвах да погледна на цялата бъркотия под различен ъгъл и да убедя самата себе си, че нещата все някак ще се оправят. Преди всичко се питах как ще живеем без мама. Дори да оцелеехме и господин Танака да ни осиновеше, щеше ли баща ми да престане да съществува? В крайна сметка реших, че господин Танака няма да вземе само мен и сестра ми, а и татко. Ме би могъл да очаква, че баща ми ще остане да живее сам. Обикновено не можех да заспя, докато не си внуша, че това е истината, в резултат на което през онези седмици не спях много, а утрото бе като в мъгла.
През една от онези сутрини по време на лятната жега, тъкмо когато се връщах от селото, където бях ходила за чай, чух зад гърба си хрущене. Обърнах се и видях господин Суги, помощника на господин Танака, да тича надолу по пътеката. Настигна ме, но му трябваше доста време, докато си поеме дъх — той пухтеше и притискаше гърдите си, сякаш бе изминал тичешком целия път от Сендзуру дотук. Беше зачервен и лъскав като риба, макар все още да не бе настъпила най-голямата жега. Накрая каза: