След миг Шоджиро имитира друг жест — бръкна с пръст в носа си. Всички се разсмяха така, че верандата потрепера. Тогава все още не знаех, но да си бърка в носа беше един от всеизвестните навици на Ичивари. Тя пламна и скри лице с ръкава на кимоното си, но Шоджиро, вече доста пийнал, не престана и тогава да я имитира. Хората се смееха от любезност и единствена Хацумомо намери това за безкрайно забавно, макар Шоджиро да бе вече прехвърлил границата и да ставаше жесток. Накрая директорът на театъра каза:
— Хайде, хайде, Шоджиро сан, запазете част от своята енергия за утрешното си представление! Всъщност не знаете ли, че седите край една от най-големите танцьорки в Гион? Предлагам да я помолим да ни изпълни нещо.
Директорът говореше, разбира се, за Мамеха.
— Божичко, не, не искам точно сега да гледам танци — извика Шоджиро. С времето разбрах, че предпочита само той да е център на вниманието. — Освен това се забавлявам.
— Шоджиро сан, грехота е да пропуснем възможността да видим знаменитата Мамеха — настоя директорът, този път без следа от хумор. Подкрепиха го и няколко гейши, тъй че в крайна сметка Шоджиро се принуди да я помоли да потанцува, но го направи намусено като момченце. Виждах, че Хацумомо е вече недоволна. Двамата с Шоджиро си размениха дълъг поглед, сякаш си казваха, че вечерта им е съсипана.
Минаха няколко минути, докато прислужница донесе шамисен и една от гейшите го настрои и се приготви да свири. После Мамеха застана на фона на чайната и изпълни няколко кратки танца. Едва ли не всеки би се съгласил, че тя е очарователна жена, но малко хора биха твърдели, че е по-красива от Хацумомо, и затова не мога да кажа какво привлече вниманието на Шоджиро. Може би количеството саке, което бе изпил, или изключителното изпълнение на Мамеха, защото и той самият беше танцьор. Но, така или иначе, когато тя се върна при всички на масата, той изглеждаше вече напълно завладян от нея и я помоли да седне до него. После й напълни чашката със саке и обърна гръб на Хацумомо, сякаш тя бе само още една привлекателна чиракуваща гейша. Устата на Хацумомо се втвърди, а очите й се свиха наполовина. Колкото до Мамеха, никога не я бях виждала да флиртува така открито с друг мъж. Гласът й стана висок и мек, очите й се стрелкаха от гърдите към лицето му и обратно. От време на време върховете на пръстите й пробягваха по мястото в основата на шията й, сякаш се притесняваше за избилото там алено петно. Нямаше, разбира се, никакво петно, но тя го правеше толкова убедително, че човек не би го разбрал, ако не доближеше очи. После една от гейшите попита Шоджиро има ли вести от Баджиру сан.
— Баджиру сан ме напусна! — извиси драматично глас той.
Не знаех за кого говорят, но Тачибана, старият изпълнител на кото, бе така любезен да ми пошушне, че „Баджиру сан“ е английският актьор Бейзъл Ратбоун, макар по онова време да не бях и чувала за него. Няколко години преди това Шоджиро беше, оказва се, ходил на турне в Лондон и бе изнасял там представления на театър Кабуки. Актьорът Бейзъл Ратбоун бил толкова очарован, че с помощта на преводач двамата осъществили нещо като приятелство. Може и да обграждаше с разточително внимание жени като Хацумомо и Мамеха, но истината бе, че Шоджиро бе хомосексуалист, и след пътешествието до Англия една от най-известите му шеги бе, че сърцето му е обречено да се разбие, защото Баджиру сан не се интересува от мъже.
— Ооо, колко ми е мъчно, че съм свидетелка на смъртта на един роман — каза тихо една гейша.
Всички освен Хацумомо се разсмяха. Тя не сваляше очи от Шоджиро.
— Разликата между мен и Баджиру сан е ето каква. Ще ви покажа — каза той, стана и помоли Мамеха да го последва. Въведе я в стаята, където имаше малко свободно пространство. — Когато работя, изглеждам така — обяви той и преплува от единия до другия край на помещението, като размахваше с гъвкавата си китка разтворено ветрило и клатеше напред-назад глава, сякаш бе топка, търкаляща се по вдигаща се и спускаща се дъска. — Докато, когато работи, Баджиру сан изглежда ето как. — И той сграбчи Мамеха. Трябваше да видите смайването й, когато я наклони към пода в нещо като страстна прегръдка и покри лицето й с целувки. Всички гости завикаха одобрително и заръкопляскаха. Всички освен Хацумомо.
— Какво прави? — попита ме тихо Тачибана. Не мисля, че някой чу, но преди да успея да отговоря, Хацумомо изкрещя: