— Слонска кожа ли?
— Не, господин министър, разбирате, че се шегувам! Това е парче телешко. Защо оглеждате толкова старателно храната? Нима си мислите, че тук ще ви сервират кучешко или нещо подобно?
— Трябва да знаеш, че съм ял кучешко — каза той.
— Я, колко интересно! Но тук няма кучешко, тъй че не се взирайте повече в яденето.
Скоро започнахме игра по надпиване. Нобу мразеше такива неща, но аз му направих знак да си мълчи. Може би оставихме министъра да загуби повече пъти, отколкото бе редно, защото по-късно, когато се опитахме да му обясним правилата на игра, която не бе играл, очите му плуваха като коркови тапи по вълни. Изведнъж скочи и се устреми към един от ъглите на стаята.
— Къде искате да отидете, господин министър? — попита го Нобу.
Последва звук, който беше много красноречив отговор — министърът щеше всеки момент да повърне. Двамата с Нобу се втурнахме да му помогнем, но той вече затискаше устата си с ръка. Ако беше вулкан, щеше вече да дими, тъй че нямахме друг избор, освен да отворим стъклената врата към градината и да го оставим да повърне върху снега вън. Сигурно ви ужасява мисълта някой да повърне в една от онези изумителни декоративни градини, но министърът не беше първият, който го правеше. Ние, гейшите, се опитваме да отведем бързо госта в тоалетната, но понякога не успяваме. Достатъчно е да кажеш на прислужниците, че някой току-що е посетил градината. Те знаят какво значи това и веднага грабват метла и лопата.
Двамата с Нобу се постарахме да държим главата на министъра над снега. Но независимо от усилията ни той скоро се прекатури напред. Направих каквото можах да го закрепя, така че да не падне на повръщаното, ала напразно — беше като дебело и огромно парче месо. Единственото, което все пак успях да направя, бе да го обърна така, че да падне на една страна.
Двамата с Нобу се спогледахме ужасени, защото министърът лежеше съвършено неподвижен в дебелия сняг като паднал от дърво клон.
— Дааа, Нобу сан, нямах представа какво удоволствие ще е гостът ви.
— Мисля, че го убихме. И ако питаш мен, той си го заслужи. Такъв досадник!
— Така ли се отнасяте с почетните си гости? Трябва да го поразходите, за да се съвземе. Студът ще му подейства добре.
— Ами че нали лежи в снега. Да не би да не е достатъчно студен?
— Нобу сан! — извиках. Предполагам, че това бе достатъчно силен упрек, защото Нобу въздъхна, слезе в градината както си беше по чорапи и се зае със задачата да върне министъра в съзнание. Докато той се занимаваше с него, аз отидох да викам на помощ някоя прислужница, защото не можех да си представя как Нобу ще го вкара отново в чайната само с една ръка. Намерих и сухи чорапи за двамата и предупредих да почистят градината, след като си тръгнем.
Когато се върнах в стаята, Нобу и министърът бяха отново на масата. Можете да си представите как изглеждаше — и как смърдеше — министърът. Трябваше със собствените си ръце да събуя мокрите му чорапи, но се държах на разстояние, докато го направя. Щом свърших, той тупна на рогозките и след минута отново загуби съзнание.
— Мислите ли, че ни чува? — попитах шепнешком.
— Не мисля, че ни чува дори когато е в съзнание. Виждала ли си някога по-голям глупак?
— Нобу сан, по-тихо! — пошепнах. — Мислите ли, че тази вечер наистина се забавляваше? Такава ли вечер, искам да кажа, имахте предвид?
— Няма значение какво аз съм имал предвид. А какво е имал предвид той.
— Това, надявам се, не означава, че следващата седмица ще го повторим, нали?
— Ако господин министърът е доволен от вечерта, доволен съм и аз.
— Нобу сан, сериозно! Вие със сигурност не сте доволен. Изглеждате по-кисел от всякога. А ако съдим по състоянието на министъра, можем да предположим, че и за него тази вечер едва ли е най-приятната в живота му и…
— Ако става дума за министъра, не можеш да предположиш нищо.
— Сигурна съм, че ще му е по-приятно, ако успеем да направим атмосферата по… някак по-весела. Ще се съгласите ли с мен?
— Следващия път доведи още няколко гейши, ако мислиш, че ще помогне. Ще се съберем пак в края на другата седмица. Покани оная твоята по-голяма сестра.
— Мамеха наистина е умна, но е толкова уморително да забавляваш министъра. Нужна ни е гейша, която… не знам, която да вдига много шум! Да накара всекиго да се забрави. Знаете ли, сега ми хрумва, че… ни е нужен още един гост, а не само още една гейша.