— Виж ти, господин министър — откликна Нобу. — Не съм и допускал, че сте имали подобни отношения с жени. — Думите му звучаха много искрено, но на лицето му забелязах едва прикритото отвращение. Очите на председателя пробягаха по моите — той очевидно се забавляваше.
След миг вратата се плъзна встрани и три прислужници внесоха вечерята на мъжете. Бях малко гладна и си наложих да отклоня очи от крема с ядки от гинко в сивозеленикави чашки. По-късно прислужниците донесоха печена на скара тропическа риба върху борови иглички. Нобу, изглежда, забеляза, че съм гладна, защото настоя да я опитам. Председателят предложи същото на Мамеха и на Пити, която отказа с думите:
— Не бих я докоснала за нищо на света. Дори няма да я погледна.
— Защо, какво й е? — попита Мамеха.
— Ще ми се подигравате, ако ви кажа.
— Кажи ни, Пити — настоя Нобу.
— Как ли пък не? Това е голяма и дълга история, а освен това никой няма да ми повярва.
— Голямата лъжа! — подхвърлих.
Нямах предвид, че Пити лъже. Някога, още преди да затворят Гион, често играехме една игра, наречена „голямата лъжа“, според която всеки трябваше да разкаже две истории, като само едната е истинска. Участниците се опитват да отгатнат коя точно и загубилият е длъжен да изпие стъклена чаша саке.
— Не играя — отсече Пити.
— Тогава просто ни разкажи историята с рибата — подкани я Мамеха. — И можеш да не разказваш друга.
Пити не изглеждаше очарована, но двете с Мамеха дълго я фиксирахме с поглед и в крайна сметка тя отстъпи.
— Е, добре. Ето ви историята. Родена съм в Сапоро, а там имаше един рибар, който веднъж хванал необикновена наглед риба, способна да говори.
Двете с Мамеха се спогледахме и избухнахме в смях.
— Смейте се, щом искате, но това е самата истина.
— Продължавай, Пити, слушаме те — каза председателят.
— Та ето какво станало. Рибарят я положил, за да я изчисти, а тя започнала да издава звуци, наподобяващи човешки говор. Само дето човекът не я разбирал. Повикал други рибари и те слушали известно време. Рибата вече беряла душа, защото сума ти време минало, откакто я извадили от водата, затова решили да не се маят и да я убият. Но точно тогава един старец си проправил път през тълпата и заявил, че разбира всяка нейна думичка, защото говорела на руски.
Всички избухнахме в смях и дори министърът изгрухтя няколко пъти. А когато се успокоихме, Пити каза:
— Знаех си, че няма да ми повярвате, но това е самата истина.
— Искам да знам какво е казала рибата — заяви председателят.
— Тя почти издъхвала, затова било нещо като… шепот. А когато старецът се наклони и приближил ухо до устните й…
— Рибите нямат устни — обадих се аз.
— Е добре, до… както и да се наричат тези неща. До краищата на устата й. И тогава рибата рекла: „Кажи им да не се маят и да ме почистят. Нямам за какво повече да живея. Онази риба ей там, която издъхна преди секунда, беше жена ми.“
— Значи рибите се женят! — възкликна Мамеха. — Имат съпруги и съпрузи!
— Било е преди войната — казах. — От войната насам не могат да си позволят да се женят. Просто плуват насам-натам и си търсят работа.
— Това се е случило много преди войната — поясни Пити. — Много, много преди войната. Преди дори майка ми да се роди.
— Тогава откъде знаеш, че е истина? — попита Нобу. — Не е възможно рибата да ти е разказала.
— Тя е издъхнала веднага! Как би могла да ми я разкаже, като не съм била родена още? Освен това не разбирам руски.
— Добре, Пити, значи вярваш, че и рибата в чинията на председателя е говореща — казах.
— Не съм казала такова нещо. Но изглежда досущ като онази говореща риба. Не бих я яла, дори да умирам от глад.
— Откъде знаеш как е изглеждала, щом като нито ти, нито майка ти сте били родени? — попита председателят.
— Знаете как изглежда министър-председателят, нали? Но срещали ли сте се някога с него? Всъщност вие може и да сте се срещали. Нека дам по-добър пример. Знаете как изглежда императорът, но никога не сте имали честта да се срещнете с него!
— Председателят е имал честта, Пити — каза Нобу.
— Разбирате какво искам да кажа. Всеки знае как изглежда императорът. Това се опитвам да ви кажа.
— Има негови снимки — поясни Нобу. — Не е възможно да си видяла снимка на рибата.
— Там, където съм израсла, тя е много известна. Мама ми е разказала всичко за нея и аз ви казвам, че е изглеждала досущ като онова нещо там на масата!
— Благодаря на бога, че има такива хора като теб, Пити — каза председателят. — Ти караш всички ни да изглеждаме истински глупаци.
— Е, това е моята история. Няма да разказвам втора. Ако искате да играете на „голямата лъжа“, нека някой друг започне.