Выбрать главу

— А сега си мисля — продължи той, — че това, което ти направи с министъра, е като решението на Икеда да напусне работа. И ще ти кажа защо ми хрумна тази мисъл. Заради нещо, което Пити каза, след като ме заведе в театъра. Постъпката й ме вбеси ужасно и аз настоях да ми каже защо го е направила. Тя дълго отказваше да говори. После каза нещо, което най-напред не разбрах. Каза, че си я помолила да заведе Нобу.

— Господин председател, моля ви — започнах неуверено. — Направих такава ужасна грешка…

— Преди да кажеш още нещо, искам само да знам защо го направи. Може би си мислеше, че правиш на компанията някаква… услуга. Не знам. Или дължеше на министъра нещо, за което нямам представа.

Вероятно съм поклатила леко глава, защото той изведнъж замлъкна.

— Умирам от срам — успях най-сетне да изрека. — Но… подбудите ми бяха съвършено лични.

След дълга пауза той въздъхна и вдигна чашката си. Аз му я напълних, но усещах ръцете си като чужди. Той изля сакето в устата си, но преди да го преглътне, го задържа за малко. При вида на пълната му уста изпитах чувството, че съм препълнен със срам съд.

— Добре, Саюри, ще ти кажа защо те питам. Невъзможно е да проумееш защо дойдох тук тази вечер или защо винаги се отнасях така с теб, ако не разбереш от какъв характер са отношенията ми с Нобу. Повярвай ми, аз по-добре от всеки знам колко труден може да е понякога той. Но Нобу е гений и аз го ценя повече от цял екип специалисти.

Нямах представа какво да мисля или да направя, затова взех с треперещи ръце бутилчицата и налях на председателя. Приех за много лош знак това, че той не вдигна чашката си.

— Един ден, когато те познавах съвсем отскоро — продължи той, — Нобу ти донесе за подарък гребен и ти го поднесе пред всички. До този момент не си бях дал сметка колко силно влечение изпитва той към теб. Сигурен съм, че е имало други знаци и преди, но, кой знае как ги бях пропуснал. И когато проумях какво изпитва той, как те гледаше онази вечер… след миг разбрах, че за нищо на света не мога да му отнема нещо, което той така откровено желае. Мисълта за твоето благополучие никога не ме е напускала. Всъщност годините вървяха и на мен ми бе все по-трудно да слушам безстрастно, докато Нобу разказва за теб. — Председателят направи пауза и попита: — Слушаш ли ме, Саюри?

— Да, господин председател, разбира се.

— Няма как да го знаеш, но имам към Нобу огромен дълг. Вярно, че аз съм основател на компанията и неин шеф. Но още когато „Ивамура“ беше много млада, имахме ужасен финансов проблем и бяхме почти пред фалит. Исках да се откажа от контрола над компанията и не желаех да слушам настояванията на Нобу да привлечем инвеститори. В крайна сметка той победи, макар че за известно време бяхме скарани — Нобу предложи да се оттегли и аз бях почти готов да го освободя. Но той, разбира се, беше напълно прав, а аз — не. Без него щях да съм загубил компанията. Как да се отплатиш на човек за такова нещо? Знаеш ли защо съм председател, а не президент? Защото преотстъпих титлата на Нобу, въпреки че той се опита да откаже. Затова в мига, в който разбрах за чувствата му към теб, реших, че ще крия увлечението си, за да си негова. Животът е бил толкова жесток към него, Саюри. Той е получил толкова малко обич.

През всичките години като гейша нито за миг не бях успяла да убедя себе си, че председателят изпитва някакви особени чувства към мен. Но като чух, че е искал да ме преотстъпи на Нобу…

— Щеше ми се да ти обръщам повече внимание — продължи той. — Но разбираш, сигурен съм, че ако Нобу бе доловил и най-малък намек за чувствата ми, щеше моментално да те остави.