Тя си пое дълбоко дъх с намерението да каже нещо и когато отново го издиша, промърмори:
— Не казах ли, че не искам чай? — След тези думи изпухтя, поклати глава и попита: — На колко си години, момиченце?
— Родена е в годината на Маймуната — отговори вместо мен Леля.
— Тази глупачка готвачката е маймуна — рече Баба.
— Деветгодишна — обади се Майка. — Какво мислиш за нея, Лельо?
Леля ме заобиколи, застана пред мен и бутна главата ми назад, за да огледа лицето ми.
— Има доста вода.
— Хубави очи — каза Майка. — Видя ли ги, Бабо?
— Изглежда ми глупава — отвърна старицата. — Нямаме нужда от още една маймуна.
— О, сигурна съм, че сте права — изрече Леля. — Навярно с точно така, както казвате. Но на мен ми се струва много будно момиче, а и от тия, дето лесно се приспособяват. Личи от формата на ушите й.
— С толкова много вода — обади се Майка — вероятно ще може да надуши пожар, преди още да е започнал. Не би ли било чудесно, а, Бабо? Няма да има нужда да се тревожиш повече, че килерът с всичките ни кимона ще изгори.
Както научих, Баба се боеше от пожар повече, отколкото бирата от жаден старец.
— Така или иначе, е доста хубавичка, не мислиш ли? — добави Майка.
— В Гион има безброй хубави момичета — отвърна старицата. — Нуждаем се от умно, а не от хубаво момиче. Хацумомо е толкова хубава, пък я каква глупачка е.
След тези думи Баба се надигна с помощта на Леля и пое обратно по коридора. Като гледах тромавата походка на Леля — защото единият й хълбок бе изхвръкнал, никак не ми беше ясно на коя от двете й е по-трудно да върви. Скоро чух плъзгаща се врата да се отваря, а после да се затваря и Леля се върна.
— Имаш ли въшки, момиче? — попита ме Майка.
— Не — отвърнах.
— Ще трябва да се научиш да говориш по-любезно. Лельо, бъди така добра да оправиш косата й.
Леля повика една прислужница и я прати за ножица.
— Е, момиченце — рече Майка, — сега си в Киото. Или ще се научиш да се държиш както подобава, или ще ядеш бой. А и тук Баба е тази, която бие, тъй че ще съжаляваш. Моят съвет към теб е: работи усърдно и никога не излизай от тази окия без разрешение. Прави каквото ти казват, не създавай много неприятности и след два-три месеца може би ще започнеш да изучаваш изкуствата, които една гейша трябва да владее. Не съм те довела тук, за да си прислужница. Ще те изхвърля, ако се стигне до това.
Майка пуфтеше с лулата си и ме пронизваше с поглед. Не смеех да помръдна, докато не разреши. Зачудих се дали сестра ми не стои пред някоя друга жестока жена някъде друга де в този ужасен град. И внезапно си представих как бедната ми болна майка се надига на лакът върху постелята и се оглежда да види къде сме. Не исках Майка да забележи, че плача, но преди да измисля как да спра сълзите, те напълниха очите ми. Погледът ми се премрежи и жълтото кимоно на Майка започна да става все по-меко и по-меко, а накрая за искря. После тя издуха облак дим от лулата си и кимоното й изчезна напълно.
4
Едва ли през първите няколко дни в това странно място щях да се чувствам по-зле, ако вместо семейството и дома ги бях загубила ръцете и краката си. Не се и съмнявах, че животът никога вече няма да е същият. Можех да мисля само за объркването и мъката си и ден след ден се чудех дали отново ще видя Сацу. Бях без баща си, без майка си, дори без дрехите, които винаги бях носила. Но, кой знае защо, онова, което след седмица-две най-много ме удивляваше, бе, че всъщност съм оцеляла. Помня как веднъж, когато забърсвах купичките за ориз, се почувствах толкова объркана, че трябваше да спра и дълго да гледам ръцете си, тъй като почти не вярвах, че съществото, което забърсва съдовете, съм всъщност аз.
Майка ми бе казала, че мога да започна обучението си след няколко месеца, стига да работя усърдно и да се държа прилично. Както разбрах от Пити, да започна обучението си означаваше да ходя на училище в другия край на Гион, за да взимам уроци по музика, танци и чайна церемония. Всички момичета, на които предстоеше да станат гейши, учеха в това училище. Бях сигурна, че щом най-сетне ми позволят да го посещавам, ще срещна там Сацу, така че в края на първата седмица вече бях решила да съм кротка като крава, която водят за повода, с надеждата, че Майка веднага ще ме прати в онова училище.
Повечето от домакинските ми задължение бяха прости. Прибирах сутрин завивките, почиствах стаите, метях пръстения коридор и други такива. Понякога ме пращаха до аптеката за мазило против крастата на готвачката или до един магазин на булевард Шиджо за любимите на Леля оризови бисквити. За щастие, най-отвратителната работа, като чистенето на клозетите, вършеше една от по-старите прислужници. Но макар да работех по моему много усърдно, изглежда, че противно на очакванията ми не правех добро впечатление, защото ежедневните задължения надхвърляха възможностите ми, а Баба още повече влошаваше ситуацията.