Не твърдя, че не бях уплашена, когато преди много години вратата на апартамента ми тук, в „Уолдорф Тауърс“, за пръв път се затвори след мен. Но Ню Йорк с много вълнуващ град. Не след дълго започнах да го чувствам като свой дом, поне толкова, колкото и Гион. Всъщност спомените за многото дълги седмици, прекарани тук с председателя, в известен смисъл направиха живота ми в Америка дори по-вълнуващ от онзи в Япония. Малката ми чайна на втория етаж на стар клуб встрани от Пето Авеню бе от самото начало доста преуспяваща, много гейши идваха от Гион да работят при мен и дори Мамеха ме посещава понякога. Сега ходя там само когато в града са пристигнали близки приятели или стари познати. Иначе прекарвам времето си по всевъзможни други начини. Преди обяд с група японски писатели и художници, живеещи наоколо, често изучаваме неща, които ни интересуват — поезия или музика, или в продължение на цял един месец, историята на Ню Йорк. Повечето дни обядвам с приятели. А следобед сядам на колене пред тоалетката си, за да се приготвя за някое парти — понякога тук, в моя апартамент. Вдигна ли коприненото покривало от огледалото, не мога да не си спомня млечния аромат на белия грим, който толкова често носех в Гион. Приисква ми се от сърце да бих могла да посетя Гион, но, от друга страна, мисля, че бих се разстроила, като видя промените там. Когато приятели донасят снимки от пътешествията си в Киото, често ми се струва, че Гион е оредял като зле поддържана градина, обрастваща с бурени. След смъртта на Майка преди много години окията „Нитта“ бе съборена и на нейно място се издигна малка бетонна сграда с книжарница на първия етаж и два апартамента на втория.
Когато пристигнах в Гион, там имаше осемстотин гейши. Сега броят им е по-малко от шейсет, а чиракуващите гейши се броят на пръсти и намаляват с всеки изминал ден, защото промяната не намалява своя ход. При последното идване на председателя в Ню Йорк двамата се разходихме из Сентръл Парк. Тъкмо разговаряхме за миналото и когато стигнахме до пътека през борови дървета, той внезапно спря. Често ми беше разказвал за боровете в края на улицата извън Осака, на която беше израснал, и когато вдигнах поглед към него, разбрах, че си спомня за тях. Стоеше, опрял изнемощели ръце на бастуна и затворил очи, вдишваше дълбоко аромата на миналото.
— Понякога — въздъхна той — си мисля, че нещата, които си спомням, са по-реални от онези, които виждам.
Като млада вярвах, че страстта увяхва с възрастта, както постепенно се изпарява съдържанието на незахлупена чаша. Но когато с председателя се върнахме в моя апартамент, се пресушихме взаимно с такъв копнеж и жажда, че след това се чувствах изпразнена от всичко, което той бе взел от мен, и в същото време преливаща от всичко, което аз бях взела от него. Заспах дълбоко и сънувах, че съм на банкет там в Гион, разговарям с възрастен човек и той ми обяснява, че жена му, която дълбоко обичал, всъщност не е умряла, защото удоволствието от съвместния им живот е живо у него. Докато той изричаше тези думи, аз пиех от купа най-невероятната супа, която някога съм опитвала — всяка солена глътка бе своеобразен екстаз. Започнах да чувствам, че всички, които някога съм познавала и които бяха умрели или ме бяха напуснали, всъщност не са си отишли, а продължават да живеят у мен, както жената на онзи човек живееше у него. Имах чувството, че ги поглъщам до един — сестра ми Сацу, която бе избягала и ме бе изоставила толкова малка; татко и мама; господин Танака с неговата превратна представа за доброта; Нобу, който не можа никога да ми прости; и дори председателя. В супата имаше всичко, което някога съм обичала, и докато я пиех, онзи човек изливаше думите си право в сърцето ми. Събудих се със сълзи, стичащи се по слепоочията ми, и хванах ръката на председателя, ужасена, че никога не ще мога да живея без него след смъртта му. Защото той бе вече толкова немощен, дори в съня си, че веднага си спомних за моята майка. Но когато само няколко месеца след това той наистина умря, разбрах, че ме е оставил в края на своя дълъг живот толкова естествено, колкото естествено се отронват листата от дърветата.