След минута пристигна и учителката. Беше дребна старица с писклив глас. Казваше се госпожа Мидзуми и точно с това име се обръщахме към нея. Мидзуми обаче доста напомня по звучене недзуми, сиреч мишка, тъй че зад гърба й я наричахме госпожа Недзум — Мишката. Мишката коленичи на възглавничка с лице към класа и не направи никакво усилие да изглежда дружелюбна. Когато ученичките се поклониха като една и я поздравиха с „добро утро“, в отговор тя само ги изгледа кръвнишки и не каза нито дума. Накрая погледна към дъската и извика едно име.
Въпросното момиче, изглежда, имаше много високо мнение за себе си. След като доплава до предната част на стаята, то се поклони на учителката и засвири. След минута-две Мишката й каза да спре и й наговори какви ли не неприятни неща за свиренето й, след което затвори със замах ветрилото си и й направи с него знак да се оттегли. Момичето благодари, поклони се отново и се върна на мястото си, а Мишката извика следващата ученичка.
Това продължи повече от час, докато най-сетне дойде и редът на Пити. Тя видимо нервничеше и наистина, щом започна да свири, всичко тръгна на зле. Най-напред Мишката я спря и грабна от ръцете й шамисена, за да го настрои. Пити засвири отново, но ученичките започнаха да се споглеждат, защото никой не разбираше какво точно се опитва да изсвири. Мишката удари шумно по масичката и им кресна да гледат право напред, а после започна да отмерва с ветрилото си ритъма, който Пити да следва. Това не помогна, тъй че в крайна сметка Мишката се зае да й показва как да държи плектъра. Стори ми се, че почти навехна всеки от пръстите й, опитвайки се да й обясни какво да прави. Накрая се отказа и от това и възмутено остави плектъра да падне на сламените рогозки. Пити го вдигна и се върна на мястото си с насълзени очи.
След тази случка разбрах защо е толкова притеснена, че е най-изоставащата в класа. Защото точно тогава разчорленото момиче, което сутринта тичаше към училище, застана отпред и се поклони.
— Не си губи времето в опити да любезничиш с мен! — изпищя в лицето й Мишката. — Ако не беше спала толкова до късно тази сутрин, щеше да си навреме тук, за да научиш нещо.
Момичето се извини и веднага започна да свири, но учителката не й обърна никакво внимание. Само каза:
— Спиш много до късно сутрин. Как очакваш да те уча, когато не си правиш труда да идваш като другите и както си му е редът, да си закачваш името на дъската? Върви си на мястото! Не искам да се занимавам с теб.
Урокът свърши и Пити ме заведе отпред, където се поклонихме на Мишката.
— Бихте ли ми разрешили да ви представя Чийо, учителко? И да помоля за вашето снизхождение да я обучавате, защото тя е момиче без всякакви умения.
Не си мислете, че се опитваше да ме обиди — просто по онова време това бе начинът да изразиш любезността си. И майка ми би го казала така.
Мишката дълго мълча, без да сваля очи от мен, и накрая изрече:
— Ти си умно момиче. Достатъчно е само да те погледне човек, за да го разбере. Може би ще помагаш на по-голямата си сестра в уроците. — Говореше, разбира се, за Пити. — Окачи си името на дъската още щом дойдеш утре сутринта. Пази тишина в клас. Изобщо не понасям да се разговаря! А очите ти трябва да гледат право напред. Ако изпълняваш всичко това, ще те уча най-съвестно.
С тези думи тя ни отпрати.
В коридора между класните стаи не преставах да се оглеждам за Сацу, но не я открих. Започнах да се тревожа, че може би никога повече няма да я видя, и така се разстроих, че точно преди началото на часа една от учителките усмири класа и ми каза:
— Ей, ти там! Какво те притеснява?
— О, съвсем нищо, госпожо. Просто си прехапах случайно устната — отвърнах аз. И за по-убедително — главно заради момичетата наоколо, които не сваляха очи от мен — наистина си прехапах силно устната и усетих в устата си вкуса на кръв.