Опасявах се, че въпросът ми ще вбеси Хацумомо, но за моя изненада тя изглеждаше едва ли не доволна.
— Ако е по-голяма от теб, би трябвало вече да се е регистрирала — отвърна Аваджиуми. — Но не ми е попадала. Не мисля, че изобщо е в Гион.
Едва сега проумях усмивката на Хацумомо — тя предварително знаеше какъв ще е отговорът му. Ако имах някакви съмнения дали, както твърдеше, наистина е разговаряла със сестра ми, то те се изпариха. В Киото имаше и други райони, обитавани от гейши, макар да не знаех кой знае колко за тях. Сацу бе в някой от тях и аз се зарекох да я намеря.
Когато се върнах в нашата окия, Леля ме чакаше, за да ме заведе на баня по-надолу по улицата. Вече бях ходила там, но с по-възрастните прислужници, които обикновено ми даваха малка хавлиена кърпа и парче сапун и ме оставяха да се мия сама, а те клякаха на кахления под и се миеха една друга. Леля беше по-мила и седна да ми изтърка гърба. Бях изненадана, че е лишена от всякакво благоприличие — тя мяташе насам-натам увисналите си гърди, сякаш не бяха нищо повече от бутилки. Дори няколко пъти ме удари неволно по рамото с едната.
По-късно вкъщи ме облече в първото копринено кимоно в живота ми — яркосиньо със зелени треви по края и светложълти цветя по ръкавите и гърдите. После ме поведе нагоре по стълбата към стаята на Хацумомо. Преди да влезем, ме предупреди строго по никакъв начин да не разсейвам Хацумомо или, не дай си боже, да направя нещо, което би предизвикало гнева й. Тогава не я разбрах, но сега отлично знам защо бе толкова загрижена. Защото, когато се събужда сутрин, гейшата е като всяка друга жена — с омазнено от съня лице и неприятен дъх. Вярно, че прическата й е прекрасна, дори когато се мъчи да си отвори очите, но във всяко друго отношение е най-обикновена жена и в никакъв случай гейша. Превръща се в гейша едва когато седне пред огледалото, за да се гримира грижливо. Не че тогава започва да прилича на гейша. От този миг нататък тя започва да мисли като гейша. Наредиха ми да седна на крачка зад Хацумомо, откъдето можех да виждам лицето й в малкото огледало на тоалетката. Тя бе коленичила върху възглавничка и беше облечена в прилепващо на раменете памучно кимоно. В ръцете си държеше половин дузина четки с различна големина. Някои бяха широки като ветрила, други изглеждаха като клечици за хранене с малки като топлийки главички от мек косъм. Най-сетне Хацумомо се извърна и ми ги показа.
— Ето четките ми — обясни. — А спомняш ли си това? — Извади от чекмеджето на тоалетката си бурканче с белило и го размаха във въздуха, за да го видя добре. — Това е гримът, който ти казах никога да не докосваш.
— Не съм го докосвала — отвърнах.
Тя помириса няколко пъти затвореното бурканче и каза:
— Да, не мисля, че си го пипала. — После го остави и взе три цветни пръчици, сложи ги на дланта си и ми ги показа. — Това пък е за нюансите. Може да ги разгледаш.
Взех едната. Беше с големината на бебешко пръстче, но твърда и гладка като камък, така че не остави цветна следа по кожата ми. Единият край бе увит в тънък станиол, протрит от употреба.
Хацумомо си взе обратно пръчицата и ми протегна нещо като клонка, обгорена в единия край.
— Много хубаво парче от изсушена павлония за изписване на веждите. А това е восък. — Тя извади от хартията, в която бяха загърнати, две използвани наполовина парчета восък и ми ги подаде да ги разгледам.
— Защо, мислиш, ти показах всички тези неща?
— За да разбера как ще се гримирате — отвърнах.
— О, небеса, не! Показах ти ги, за да разбереш, че тук няма никаква магия. Можеш да съжаляваш дълбоко! Защото това означава, че само гримът няма да помогне на бедната Чийо да се превърне в красавица…
Хацумомо се обърна към огледалото и затананика тихо, докато отваряше бурканче с бледожълт крем. Може би няма да ми повярвате, като ви кажа, че този крем бе направен от курешки на славей, но това е самата истина. По онова време много гейши го използваха за крем, защото вярваха, че е много полезен за кожата на лицето, но струваше толкова скъпо, че Хацумомо постави само мъничко около очите и устата си. После отчупи от восъка и след като го поразмекна между пръстите си, натърка с него лицето, а после и шията и гърдите си. Отне й известно време да си избърше ръцете в парцал, а сетне намокри една от плоските четки в паничка с вода и дълго я търка в грима, докато не се получи тебеширенобяла паста. Използва я, за да намаже с нея лицето и шията си, но остави небоядисани очите, както и местата около устните и носа. Виждали сте някога, предполагам, как дете изрязва дупки в хартия, за да си направи маска. Точно така изглеждаше Хацумомо, докато не намокри някакви по-малки четки и не запълни небоядисаните места. След което изглеждаше така, сякаш бе паднала по лице в съд с оризово брашно, защото цялото й лице бе мъртвешки бяло. Приличаше на демона, който всъщност си беше, но въпреки това ми прималяваше от завист и срам. Защото знаех, че след час и нещо мъжете щяха да зяпат очаровани това лице, а аз щях все така да си седя тук, в тази окия, потна и обикновена.