Сетне Хацумомо намокри цветните си пръчици и начерви с тях страните си. Още през първия месец я бях виждала много пъти напълно гримирана. Винаги, стига да можех, и то така, че някой да не ме сметне за невъзпитана, я оглеждах крадешком. Бях забелязала, че използва различен цвят руж според багрите на кимоното. Нямаше нищо необикновено в това, но едва след години научих, че ружът й е винаги с един оттенък по-червен от на другите гейши. Не мога да кажа защо го правеше, освен може би за да внушава на околните мисълта за кръв. Но тя не беше глупава и знаеше отлично как да подчертае красотата на чертите си.
Тя приключи с нанасянето на ружа, но все още нямаше вежди и устни. Само че за известно време остави лицето си такова — чудата бяла маска, и помоли Леля да й забели врата. Тук се налага да ви обясня нещо за вратовете в Япония, ако не го знаете, разбира се, и най-вече факта, че като правило за японските мъже женската шия е нещо като женските крака за европейските мъже. Затова гейшите носят кимоната си отпуснати толкова ниско, че да се виждат горните им прешлени, както по аналогична причина парижанките, предполагам, носят къси поли. Леля изрисува на врата на Хацумомо така нареченото санбонаши — „три крака“. Това е много вълнуващ рисунък, който създава усещането, че гледаш голата кожа на врата през малки заострени краища на бяла ограда. Минаха години, докато проумея еротичния му ефект върху мъжете, но то е като жена, която гледа през разтворените си пръсти. Всъщност гейшата оставя малко ненабелена кожа само покрай линията на косата, от което гримът й изглежда още по-изкуствен, нещо като маска Но. Ако седнал зад нея мъж наистина гледа на грима й като на маска, то той още по-осезаемо усеща кожата под него.
Докато плакнеше четките си, Хацумомо няколко пъти погледна отражението ми в огледалото. Накрая каза:
— Знам какво си мислиш. Че никога няма да бъдеш толкова красива. Е, това е самата истина.
— Аз пък искам да ти съобщя — обади се Леля, — че някои хора намират Чийо за доста хубаво момиче.
— Някои хора обичат вонята на развалена риба — каза в отговор Хацумомо. После ни нареди да напуснем стаята, за да си облече долното кимоно.
Двете с Леля излязохме на стълбищната площадка, където господин Бекку чакаше пред голямо огледало. Беше си все същият като в деня, когато ни отведе със Сацу от къщи. Както научих още през първата седмица тук, основното му занимание не бе да отмъква момичета от домовете им. Господин Бекку бе специалист по обличане на кимона, което ще рече, че идваше всеки ден в нашата окия да помага на Хацумомо да облича пищните си кимона.
Кимоното й за тази вечер висеше на стойка до огледалото. Леля току го приглаждаше, докато Хацумомо не се появи по долно кимоно в ръждивокафяв цвят с рисунък от тъмножълти листа. Оттам насетне почти нищо не разбрах, защото кимоното като дреха е твърде сложно за незапознат с него човек. Но начинът, по който се носи, има дълбок смисъл, стига да ти го обяснят както подобава.
Най-напред трябва да знаете, че обикновената домакиня и гейшата носят кимоното си по съвършено различен начин Когато облича кимоно, домакинята използва всевъзможни подплънки, така че дрехата да не се нагърчва в кръста и в крайна сметка жената изглежда съвършено цилиндрична като дървена колона в храм. Гейшата обаче толкова често носи кимоно, че почти няма нужда от подплънки и дрехата никога не прави гънки в талията. Но и домакинята, и гейшата започват да се обличат, като най-напред свалят лекото кимоно, в което са, докато се гримират, а сетне увиват копринено парче плат — наричаме го коишмаки — около голите си бедра. Следва долната риза с къси ръкави, която се завързва в кръста, а после наподобяващите възглавнички подплънки и шнурове за закрепване на нужното място. Хацумомо имаше типична за японка фигура — малки бедра и силует на върба, а и от толкова години носеше кимоно, че изобщо не използваше подплънки.
Когато жената е вече напълно облечена, всичко, което изброих дотук, остава скрито за погледа. Но следващото, тоест долното кимоно, в никакъв случай не е част от бельото, както би помислил човек. Когато танцува или дори когато върви по улицата, гейшата може да повдигне леко с лява ръка полите на кимоното си, за да не й пречат. Тогава някъде докъм коленете се откриват полите на долното кимоно. Ето кое налага рисунъкът и материята му да са съчетани с основното кимоно. Освен това яката на долното се подава така, както яката на ризата под мъжкото сако. Част от задълженията на Леля бе всеки ден да пришива копринена якичка на долното кимоно, което Хацумомо щеше да облече вечерта, а на другата сутрин да я сваля за пране. Якичките на чиракуващите гейши са червени, но Хацумомо не беше, разбира се чиракуваща, затова носеше бяла.