И така, когато излезе от стаята си, Хацумомо беше вече с всичко онова, което описах, макар да виждахме само долното й кимоно с шнур около талията, за да не се разтваря. Беше и с бели къси чорапки, така наречените таби, закопчани с кукички, за да прилепват плътно към глезените. В този си вид тя бе готова за господин Бекку, който да й облече връхното кимоно. Стига да наблюдавахте работата му, веднага щяхте да разберете защо помощта му бе нужна. Кимоното е с определена дължина, независимо кой го носи, тъй че ако жената не е много висока, излишната материя трябва се нагъне и скрие под пояса. За да постигне нужната дължина, господин Бекку повдигна кимоното, така че на кръста се получиха два слоя материя, и го пристегна с шнур, а когато свърши, нямаше нито една гънчица. А и да се появеше някоя, той дръпваше оттук-оттам и в крайна сметка ефектът бе истинско съвършенство. Когато свърши, кимоното обгръщаше идеално очертанията на тялото.
Основно задължение на господин Бекку като специалист по обличане на кимоно бе да завърже пояса, наречен оби, което не е толкова просто, колкото изглежда. Обито на Хацумомо бе с дължината на човешки ръст и широко приблизително колкото раменете на жена. Увито около кръста, то обхваща разстоянието между основата на гърдите и пъпа. Понечете хора, които нямат представа от кимоно, изглежда, мислят, че обито просто се завързва на гърба като шнур или нещо подобно, но съвсем не е така. Нужни са половин дузина връзки и закопчалки, които да го фиксират, както и доста подплънки за оформяне на възела. На господин Бекку му бяха нужни няколко минути, за да се справи с обито на Хацумомо. Когато свърши, по дебелата и тежка материя нямаше гънка.
Разбрах твърде малко от това, което видях тогава, но ми се стори, че господин Бекку прави какво ли не, и то светкавично, докато Хацумомо само стърчи с вдигнати ръце и не сваля поглед от отражението си в огледалото. Призляваше ми от завист, като я гледах. Кимоното й беше от брокат с нюанси на кафяво и златно. Под кръста й елени в есеннокафяво се гушеха един в друг на фона на златни и ръждивокафяви окапали листа. Обито бе с цвят на цъфнала слива с втъкани сребърни нишки. Тогава не разбирах още от тези неща, но кимоното й струваше навярно повече от годишния доход на полицай или продавач. Въпреки това, ако я наблюдавахте как се извръща, за да се види в гръб, бихте си помислили, че и всички пари на света не могат да помогнат на една жена да изглежда толкова съвършена.
Оставаше й само да си довърши грима и да си сложи украшенията за коса. Двете с Леля я последвахме в стаята. Хацумомо седна на колене пред тоалетката и извади лакирана кутийка с червило за устни. Нанесе го с четчица. Модата по онова време бе горната устна да не се черви, така че долна та изглеждаше по-пълна. Белият грим поражда какви ли не странни илюзии — ако гейша начерви изцяло устните си, устата й ще заприлича на две големи парчета риба тон. Ето защо повечето гейши предпочитат нацупена форма, нещо като цъфнала теменужка. Ако по природа не се радва на такава форма, което е твърде рядко, една гейша почти винаги променя с червилото устата си, за да изглежда много по-кръгла, отколкото е в действителност. Но както казах, модата тогава бе да се черви само долната устна и Хацумомо направи точно това.
После тя взе парчето павлония, което ми показа по-рано, и го запали с клечка кибрит. Остави го няколко секунди да гори, духна пламъка, изстуди обгореното място с пръсти, обърна се към огледалото и прокара овъглената част по веждите си. Получи се очарователна меко сива сянка. После Хацумомо отиде до гардероба и си избра няколко украшения за коса, включително и едно от костенурка, както и необикновен грозд от перли, закрепен на дълга фиба. Постави украшенията в косата си, сложи си парфюм отзад на врата и пъхна плоското дървено шишенце в обито си в случай, че й се наложеше да го използва по-късно. Там напъха и сгъваемо ветрило, а в левия ръкав на кимоното си — носна кърпичка. Свърши, обърна се и ме погледна. Усмихваше се като преди малко с онази своя едва забележима усмивка и дори, Леля трябваше да въздъхне, очарована от изумителната й хубост.