Прислужницата не отговори, а разгърна хартията колкото се може по-тихо и завъртя кимоното насам-натам, за да улови отражението на светлината. Като зърна драсканиците с туш, ахна и сложи ръка на устата си. И почти едновременно с това по бузите й потекоха сълзи. Глас отвътре попита:
— Асами сан! Кой е?
— О, никой, госпожице — извика в отговор прислужницата. Съжалих я, като видях как избърса бързо сълзите в ръкава си. Преди да успее да затвори плъзгащата се врата, зърнах за миг господарката й. Веднага разбрах защо Хацумомо нарича Мамеха „госпожица Съвършенство“. Лицето й имаше формата на съвършен овал, като на кукла, и дори без грим беше гладко и нежно като порцелан. Тя дойде до вратата и понечи да надникне към тъмните стълби, но не видях нищо повече, защото прислужницата побърза да затвори вратата.
Когато на другия ден се върнах от училище, Майка, Баба и Леля се бяха затворили в официалната гостна на първия етаж. Бях сигурна, че говорят за кимоното. И наистина в мига, в който Хацумомо се върна отнякъде, една от прислужниците побърза да иде и да предупреди Майка. Тя излезе от гостната и спря Хацумомо на стълбата към горния етаж.
— Имахме кратко посещение тази сутрин — от Мамеха и прислужницата й.
— О, госпожо, знам какво се каните да кажете. Чувствам се ужасно заради кимоното. Опитах се да спра Чийо, преди да го е наплескала с туш, но беше вече късно. Сигурно си е мислела, че е мое! Не знам защо това момиче ме мрази толкова от самото начало… Да съсипе такова прекрасно кимоно, само и само за да ме засегне!
Леля беше вече докуцукала до антрето.
— Матте машита! — извика тя.
Разбрах прекрасно думите й. Те означаваха „Чакахме те!“ Но нямах представа какво искаше да каже с тях. Всъщност беше умно от нейна страна, защото така понякога вика публиката в театър Кабуки, когато на сцената излиза голяма звезда.
— Нима допускаш, че имам нещо общо с кимоното, а, Лельо? — попита я Хацумомо. — Защо ми е да го правя?
— Всички знаят колко мразиш Мамеха — кресна й в отговор Леля. — Мразиш всяка по-успяваща от теб!
— Това означава ли, че трябва да те обичам безкрайно, Лельо, понеже си пълна неудачница?
— Нищо подобно! — намеси се Майка — А сега ме чуй, Хацумомо. Нима мислиш всички за толкова глупави, че да повярват на лъжите ти? Няма да търпя подобно поведение дори от теб. Изпитвам огромно уважени към Мамеха. И да не съм чула друг път за такова нещо. Колкото до кимоното, никой трябва да плати за него. Не знам какво се е случило през нощта, но няма съмнение кой е държал четката. Прислужницата е видяла момичето. То ще си плати — заяви Майка и захапа лулата си.
Баба също излезе от гостната и извика на една прислужница да донесе бамбукова пръчка.
— Чийо има достатъчно дългове — обади се Леля. — Не виждам защо трябва да плаща и дълговете на Хацумомо.
— Стига сме обсъждали — отсече Баба. — Момичето трябва да изяде боя и да бъде принудено да върне стойността на кимоното. Край! Къде е пръчката?
— Аз ще я набия — рече Леля. — Не би искала ставите ти пак да се възпалят, Бабо. Хайде, Чийо, тръгвай.
Леля изчака прислужницата да донеси пръчка и ме поведе към двора. Беше толкова разгневена, че ноздрите й бяха по-големи от всякога, а очите й приличаха на свити юмруци. От пристигането си в тази окия постоянно внимавах да не направя нещо, заради което да ям бой. Изведнъж ми стана страшно горещо, а камъните под краката ми се размазаха. Но вместо да ме набие, Леля опря пръчката до стената на склада, пристъпи и поде тихо:
— Какво си направила на Хацумомо? Тя е готова да те унищожи. Трябва да има някаква причина и аз искам да я чуя.
— Кълна се, че се отнася така с мен, откакто съм тук. Не знам какво съм й направила.
— Баба може да я нарича глупачка, но, повярвай ми, Хацумомо не е никак глупава. И ако е решила да ти съсипе напълно кариерата, ще го направи. С каквото и да си я разгневила, трябва да престанеш да го правиш, разбра ли?
— Не съм направила нищо, Лельо. Кълна се!
— Не бива никога да й вярваш, дори когато се опитва да ти помогне. И без това вече ти стовари толкова дългове, че едва ли някога ще успееш да ги върнеш с труд.
— Не разбирам нищо… за дълговете.
— Малката хитрост на Хацумомо с кимоното ще ти струва повече пари, отколкото някога си си представяла. Това искам да кажа.
— Но… как ще ги спечеля?
— Щом започнеш да работиш като гейша, ще плащаш за него на окията както за всичко останало — за храната и уроците, а ако се разболееш — за лекар. Ще плащаш всичко сама. Защо Майка прекарва, мислиш, толкова време сама в стаята си и пише цифри в онези свои книжки? Дължиш на тази окия дори парите, които е дала, за да те купи.