— Онова момиче в антрето, то не беше там, когато дойдох.
— О, не обръщай внимание. Тази вечер тя бе едно лошо момиче и излезе от къщи, макар да не биваше да го прави. Ще се разправям с нея по-късно.
— Значи някой ни шпионираше. Защо ме излъга?
— О, Коичи сан, ти си в такова лошо настроение тази вечер!
— Не си никак изненадана, че я виждаш. Знаела си, че през цялото време е била на вратата.
Любовникът на Хацумомо се запъти към главния вход, но преди да слезе към прохода, спря и ме изгледа. Не вдигах очи от земята, но усещах, че се изчервявам до кървавочервено. Хацумомо мина тичешком край мен, за да му помогне да се обуе. Говореше му така, както не я бях чувала да говори на някого. Тя молеше, почти виеше.
— Коичи сан, успокой се, ако обичаш. Не знам какво ти става тази вечер! Ела утре пак…
— Не искам да те виждам утре.
— Мразя, когато ме караш да те чакам дълго. Ще се срещна с теб където кажеш, дори на дъното на реката.
— Нямам къде да се срещам с теб. Жена ми прекалено много ме следи.
— Тогава ела тук. Разполагаме със стаята на прислугата…
— Да, щом обичаш да се промъкваш крадешком и да те шпионират! Пусни ме да си вървя, Хацумомо. Искам да си ида вкъщи.
— Моля те, не ми се сърди, Коичи сан. Не знам защо си такъв! Кажи ми, че ще дойдеш, пък и да не е утре.
— Някой ден просто няма да дойда — каза той. — Постоянно ти го повтарям.
Чух външната врата да се отваря, а после отново да се затваря. След малко Хацумомо се появи на главния вход и се загледа с невиждащи очи в коридора. Накрая се обърна към мен и избърса влагата в очите си.
— Е, малка Чийо. Отиде да навестиш грозната си сестра, нали?
— Моля ви, Хацумомо сан.
— А после се върна тук, за да ме шпионираш. — Каза това толкова високо, че разбуди една от по-възрастните прислужници и жената се надигна на лакти, за да види какво стана. Хацумомо й кресна: — Лягай обратно, стара глупачке!
Жената поклати глава и се зарови в постелята.
— Хацумомо сан, ще направя всичко, каквото поискате от мен. Не желая да си имам неприятности с Майка.
— Разбира се, че ще направиш всичко, каквото поискам. Това дори не подлежи на обсъждане. А и вече си имаш неприятности.
— Трябваше да изляза, за да ви донеса шамисена.
— Това беше преди повече от час. Ти си отишла да намериш сестра си и двете сте решили да избягате. Нима ме мислиш за глупачка? А после се върна, за да ме шпионираш!
— Моля ви, простете ми. Не знаех, че вие сте вътре! Мислех, че е…
Исках да й кажа за мишката, но реших, че няма да го приеме благосклонно.
Тя ме гледа втренчено известно време, а после се качи в стаята си. Когато след малко се върна, стискаше нещо в ръка.
— Искаш да избягаш със сестра си, нали? Мисля, че идеята е чудесна. Колкото по-скоро се махнеш от тази окия, толкова по-добре за мен. Някои хора смятат, че нямам сърце, но това не е истина. Трогателно е да си представи човек как ти и оная дебела крава се махате оттук и се опитвате да се устроите някъде сам-сами на този свят! Колкото по-скоро се разкараш оттук, толкова по-добре за мен. Стани.
Станах, макар да се боях от това, което щеше да ми направи. Тя искаше да напъха в обито на кимоното ми онова, което стискаше в ръка, но когато прекрачи към мен, аз отстъпих.
— Гледай — и тя отвори дланта си. Държеше няколко сгънати банкноти — повече пари, отколкото някога бях виждала, макар да не знаех колко са. — Донесох ги от стаята си за теб. Няма нужда да ми благодариш. Просто ги вземи. Ще ми се отплатиш, като се махнеш от Киото, за да не те виждам никога повече.
Леля ми беше казала никога да не се доверявам на Хацумомо, дори ако ми предложи помощ. Сетих се колко жестоко ме мрази и си дадох сметка, че всъщност изобщо не ми помага — помагаше на себе си да се избави от мен. Стоях неподвижна, когато тя хвана дрехата ми и напъха банкнотите под обито. Усещах как гладките й като стъкло нокти докосват кожата ми. Завъртя ме, за да затегне обито така, че парите да не изпаднат, след което направи най-странното нещо. Обърна ме отново с лице към себе си и ме затупа по едната буза с почти майчински израз на лицето. Самата мисъл Хацумомо да се отнася нежно бе толкова странна, та имах усещането, че отровна змия се отърква о мен като котка! После, преди да осъзная какво прави, тя плъзна пръсти към челото ми и изведнъж скръцна вбесена със зъби, стисна голям кичур от косата ми и я дръпна толкова рязко, че се свлякох на колене и изпищях. Не разбирах какво става, но Хацумомо ме изправи грубо на крака и като ме теглеше за косата, ме повлече нагоре по стълбата към втория етаж. Крещеше ми гневно, а аз пищях и не бих се учудила, ако събудех ме цялата улица.