— Слушай, Чийо, в живота не се напредва, вървейки опипом през него. Трябва да се научиш да откриваш подходящия миг и подходящото място на всичко в този свят. Ако мишка иска да заблуди котката, не изскача просто ей така от дупката си, когато й скимне. Не знаеш ли как да проверяваш своя хороскоп?
Нямам представа дали някога сте виждали японски хороскоп. Това са цели страници, изпълнени със сложни схеми и неразбираеми йероглифи. Както вече споменах, гейшите са ужасно суеверно племе. Леля и Майка, и дори готвачката и прислужниците не взимаха и най-простото решение — например да си купят чифт нови обувки, — без да са се консултирали с хороскопа. Но дотогава аз нито веднъж не бях прибягвала до такова нещо.
— Нищо чудно, че си преживяла толкова неудачи. Да не искаш да кажеш, че си се опитала да избягаш, без да провериш дали денят е благоприятен?
Казах, че сестра ми е взела решението кога да избягаме. Мамеха попита мога ли да си спомня датата. Успях да си я спомня, след като двете разгледахме календара — беше последният вторник на октомври 1929 година, само няколко месеца, след като двете със Сацу бяхме отведени от родния ни дом.
Мамеха каза на прислужницата да донесе хороскопа за съответната година, а после, след като изясни моя знак — Маймуна, — прекара известно време да проверява и сравнява данните в различни схеми, както и една страница, обобщаваща съдбата ми през онзи месец. Накрая прочете на висок глас:
— „Особено неблагоприятно време. На всяка цена да се избягват игли, необикновени храни и пътувания.“ — Тук тя спря и ме погледна. — Чуваш ли? Пътувания. После се казва, че трябва да избягваш следните неща… я да видим… „къпане в часа на Петела“, „придобиване на дрехи“, „нови начинания“ и, слушай сега, „промяна на местожителството“. — На това място Мамеха затвори хороскопа и се втренчи в мен. — Обърна ли внимание на някои от тези неща?
Много хора са скептични към подобен род предсказания, но не се съмнявам, че щяхте да се смаете, ако бяхте там и имахте възможност да видите какво се случи после. Мамеха ме попита за знака на сестра ми и потърси същата информация и за нея.
— Е — поде тя, след като известно време чете. — Гласи следното: „Благоприятен ден за малки промени.“ Може би не най-добрият за нещо толкова амбициозно като едно бягство, но със сигурност по-добър от следващия или по-следващия от седмицата. — А после дойде изненадата: — По-нататък се казва: „Добър ден за пътуване по посока на Овена“ — прочете Мамеха. И когато извади карта и намери на нея Йороидо, оказа се, че селото е на североизток от Киото — посоката, съответстваща на зодиакалния знак на Овена. Това, изглежда, бе правила Сацу, като ме остави за малко сама в стаята под стълбището в „Тацуйо“. И е била права да го стори. Тя беше избягала, а аз — не.
Тогава започнах да разбирам колко неосведомена съм била — не само в планирането на собственото си бягство, а и във всяко друго отношение. Никога не си бях давала сметка колко тясна е взаимовръзката между нещата. Не става дума само за зодиакалните знаци. Ние хората сме просто част от нещо много по-голямо. Крачейки, може би убиваме бръмбар или просто допринасяме за промяна във въздуха, така че някоя мухичка се оказва на място, където иначе никога не би попаднала. И ако си помислим за същия пример, само че ние сме в ролята на насекомото, а огромната вселена — в нашата роля, съвършено ясно е, че всеки ден сме под влиянието на сили, върху които можем да влияем колкото клетият бръмбар върху стоварващ се отгоре му гигантски крак. Какво да правим тогава? Трябва някак да разберем движението на вселената около нас и да определим времето за действие ята си, така че да не се борим с теченията, а да се движим по тях.
Мамеха отново провери моя хороскоп и този път избра няколко благоприятни за съществена промяна дати през следващите седмици. Попитах я дали да се постарая да поговоря с Майка на някоя от тези дати и какво точно да й кажа.
— Мисля, че не бива да разговаряш сама с госпожа Нитта. Тя веднага ще те прати по дяволите. На нейно място и аз бих постъпила така! Защото, доколкото й е известно, в Гион няма гейша, готова да ти стане по-голяма сестра.
Тези думи ме натъжиха ужасно.
— Какво тогава трябва да направя, Мамеха сан?
— Засега трябва да се прибереш вкъщи, Чийо. И не казвай никому, че си била при мен.
След тези думи тя ми даде да разбера с поглед, че трябва да се поклоня и веднага да си тръгна. Така и сторих. Бях толкова смутена и объркана, че забравих списанията и струните. Прислужницата й ме догони на улицата да ми ги даде.