Към края на деня Пити бе официално известна с новото си име на гейша Хацумийо. „Хацу“ идеше от Хацумомо и макар това, че произхождаше от името на толкова известна гейша като Хацумомо, да трябваше да й помага в кариерата, в крайна сметка не стана точно така. Много малко хора помниха името й и всички просто продължиха да я наричат както и преди — Пити.
Нямах търпение час по-скоро да разкажа на Мамеха за дебюта на Пити. Но напоследък тя бе по-заета от всякога и често пътуваше до Токио по желание на своя данна, тъй че близо шест месеца не се бяхме виждали. После минаха още няколко седмици, преди тя да намери време да ме извика в дома си. Щом прекрачих прага, прислужницата ахна. А след миг Мамеха се появи от задната стая и също ахна. На можех да разбера какво става. А когато се отпуснах на колене, за да й се поклоня и да й кажа каква чест е за мен да я видя отново, тя изобщо не ми обърна внимание, а каза на прислужницата:
— Боже мой, Тацуми, нима е минало толкова време? Ами не мога да я позная!
— Щастлива съм да го чуя, госпожо, защото мислех, че очите ми не са в ред — отвърна Тацуми. Наистина не разбирах за какво говорят. Но очевидно през шестте месеца от последната ни среща се бях променила повече, отколкото сама си давах сметка. Мамеха ми каза да отвърна глава на една страна, после на друга, като не престана да повтаря:
— Боже мой, ами че тя е вече, кажи-речи, една млада жена.
По едно време Тацуми дори ме накара да стана и да разперя ръце, за да измери с педи обиколката на талията и бедрата ми, а накрая заключи:
— Няма съмнение, че кимоното ще ти прилегне като чорап на крак.
Сигурна съм, че го каза като комплимент, защото ме гледаше много мило.
В крайна сметка Мамеха помоли Тацуми да ме отведе в задната стая и да ме облече в подходящо кимоно. Бях дошла в синьо-бялото си памучно кимоно, с което преди обяд отидох на училище, но Тацуми ме преоблече в тъмносини коприна, изрисувана с миниатюрни колесници в различни нюанси на яркожълто и червено. Не беше най-изумителното кимоно на света, но когато се погледнах в голямото огледало, докато Тацуми увиваше около кръста ми светлозелен оби, открих, че като се изключи семплата ми прическата, можех да мина за млада чиракуваща гейша, отправила се към някоя чайна. Бях много горда, когато излязох от стаята, и мислех, че Мамеха отново ще ахне или нещо подобно, тя обаче просто стана, пъхна носна кърпичка в ръкава на кимоното си, тръгна към вратата, където обу чифт дзори от зелен лак, и ме попита през рамо:
— Е, идваш ли с мен?
Нямах представа къде отиваме, но се вълнувах от мисълта да ме видят на улицата с Мамеха. Прислужницата бе приготвила пред вратата чифт дзори и за мен — мекосиви. Нахлузих ги и последвах Мамеха надолу по тъмния тунел по стълбата. Щом излязохме на улицата, една възрастна жена забави крачка, за да поздрави Мамеха, а после, почти моментално, се обърна да се поклони и на мен. Не знаех какво да мисля, защото никой никога не ми бе обръщал внимание на улицата. Ярката слънчева светлина ме заслепяваше и не можех да разбера дали познавам тази жена. Но на свой ред отвърнах с поклон и в миг жената изчезна. Чудех се дали ще някоя от моите учителки, но съвсем скоро се повтори същото — този път беше една млада гейша, на която често се възхищавах, но която дотогава едва ли бе спирала поглед върху мен.
Тръгнахме нагоре по улицата и почти всеки срещнат казваше нещо на Мамеха или най-малкото й се покланяше, след което или ми кимваше, или се покланяше и на мен. Няколко пъти спрях, за да се поклоня в отговор, и в крайна сметка изостанах на крачка-две от Мамеха. Тя видя затруднението ми и ме отведе в тиха странична уличка, за да ми покаже как трябва да вървя. Обясни ми, че не съм се научила да движа горната част на тялото си независимо от долната. Когато трябваше да се поклоня някому, аз спирах.