Выбрать главу

— Да забавиш крачка означава да изразиш уважение — каза тя. — И колкото повече забавяш, толкова по-голямо уважение изразяваш. Редно е да спреш, за да се поклониш на някоя своя учителка, но с останалите не се бави повече, отколкото е нужно, за бога, защото така и няма да стигнеш закъдето си тръгнала. Върви по възможност равномерно, с малки крачки, така че полите на кимоното ти да пърхат леко. Когато върви, една жена трябва да създава впечатление за къдрещи се по пясъчен насип вълни.

Опитах да го направя няколко пъти нагоре-надолу по уличката, като гледах право в краката си, за да видя дали наистина полите на кимоното ми пърхат. Щом Мамеха остана доволна, пак поехме по пътя си.

Открих, че повечето ни поздрави спадат към два прости вида. Когато се разминавахме с млади гейши, те обикновено забавяха крачка или дори спираха, за да се поклонят ниско на Мамеха, на което тя отвръщаше с мила дума или леко кимване. Сетне гейшата ме поглеждаше пообъркана и ми се покланяше неуверено, а в ответ аз се покланях малко по-ниско — бях по-младша от всяка срещната. Но когато минавахме край жена на средна възраст или по-стара, Мамеха почти винаги се покланяше първа. Жената отвръщаше с любезен поклон, но не толкова нисък като на Мамеха, а после преди да ми кимне леко, ме оглеждаше от горе до долу. Винаги отвръщах на тези кимвания с възможно най-ниския поклон, без обаче да спирам да вървя.

Тогава и разказах на Мамеха за Пити и месеци наред след това се надявах да каже, че е дошло времето и за моя собствен дебют. Но мина пролетта, а после и лятото без дума за това. За разлика от интересния живот на Пити аз имах само уроците и домакинската работа, както и петнайсетте-двайсетте минути, които няколко пъти седмично ми отделяше Мамеха. Понякога седях в дома й и тя ме учеше неща, които трябваше да знам, но по-често ме обличаше в някое от кимоната си и ме развеждаше из Гион, докато си вършеше работа или се отбиваше при гадателя или при перукера. Дори да валеше и тя да нямаше належаща работа, двете излизахме с лакирани чадъри и ходехме от магазин на магазин, за да проверим кога ще пристигне от Италия новата доставка на парфюми или дали някое нейно кимоно е поправено, макар до уреченото време да оставаше още седмица.

Отначало мислех, че Мамеха ме взима със себе си, за да ме научи как например да държа тялото си — защото постоянно ме удряше леко по гърба със сгънатото си ветрило, за да се изправя — или как да се държа с хората. Мамеха като че ли познаваше всички и винаги смяташе за необходимо да се усмихне или да каже нещо мило дори на най-нисшите по ранг гейши, защото разбираше прекрасно, че дължи високото си положение в обществото на тяхната почит и възхита. Но един ден, когато тъкмо излизахме от книжарница, изведнъж проумях какво всъщност прави тя. Не че й се налагаше или че й беше интересно да се отбие в книжарницата, при перукера или в магазина за канцеларски материали. Всичко това изобщо не бе важно за нея, а и можеше да изпрати прислужниците си, вместо да ходи сама. Тя го правеше само за да видят всички в Гион, че се разхождаме заедно. И отлагаше дебюта ми, за да даде време на хората да ме забележат.

Един слънчев октомврийски следобед излязохме от дома й, тръгнахме по брега на Ширакава и наблюдавахме как листата на вишните се ронят и падат във водата. Имаше много хора, излезли да се насладят на същата гледка, и всички, както можеше и да се предполага поздравяваха Мамеха. И почти във всички случаи поздравяваха и мен.

— Ставаш все по-известна, не мислиш ли? — каза тя.

— Мисля, че повечето хора са готови да поздравят и овца, стига да крачи редом до Мамеха сан.

— Особено овца. Би било толкова необикновено. Но истина е, че чух твърде много хора да разпитват за момичето с прекрасните сиви очи. Не знаят името ти, но това е без значение. Защото все едно няма да си още дълго Чийо.

— Да не би Мамеха сан да иска да каже, че…

— Искам да кажа, че разговарях с Вадза сан — това бе нейният астролог — и той предложи третия ден на ноември като подходящо време за дебюта ти.

Мамеха спря да ме погледне. Стоях неподвижно като дърво, а очите ми се разшириха и заприличаха на оризови бисквити. Не заплаках, нито заплесках с ръце, но бях толкова доволна, че не можех да изрека нито дума. Накрая се поклоних на Мамеха и й благодарих.

— Ще станеш отлична гейша — каза тя. — Но ще си още по-добра, ако се позамислиш как да се научиш да се изразяваш с очите си.