След като косата ми бе равномерно намазана с восък, майсторът причеса предните кичури назад и с остатъка направи на върха на главата ми голям кок, наподобяващ игленик. Погледнат отзад, този игленик има разрез, сякаш е разцепена на две праскова, откъдето и идва името на прическата — „разцепена праскова“.
Макар че носих тази прическа доста години, имаше нещо в нея, което разбрах много по-късно, и то едва след като един мъж ми го обясни. Кокът, който нарекох „игленик“, се оформя, като косата се увива около парче плат така, че отзад, там, където е разрезът, платът да се вижда. Той може да е различен по цвят и рисунък, но в случая с чиракуваща гейша платът е винаги червен — поне след известен момент от живота й. Веднъж един мъж ми каза:
— Повечето от тези невинни момиченца нямат представа колко предизвикателна всъщност е прическата „разцепена праскова“! Представи си, че вървиш след млада гейша и ти се въртят разни непристойни мисли, като например какво би желал да й направиш, и тогава виждаш на главата й тази форма на разцепена праскова с голямо червено петно в разреза… Какво си представяш?
Не си представях нищо и така и отговорих.
— Не използваш въображението си — отвърна той.
След миг проумях и така се изчервих, че той се разсмя.
На връщане към нашата окия ми беше все едно, че кожата на главата ми е изподрана като глина, която грънчарят е набраздил дълбоко с остра клечка. Всеки път, щом зървах отражението си във витрината на магазин, се усещах като човек, който трябва да бъде вземан насериозно, вече не като момиче, а като млада жена. Вкъщи Леля ме накара да се завъртя, за да й демонстрирам прическата си, и изрече какви ли не ласкателни неща. Дори Пити не се сдържа да ме огледа, макар че Хацумомо щеше да побеснее, ако разбереше. А каква, мислите, беше реакцията на Майка? Тя застана на пръсти, за да ме вижда по-добре — което й помогна, защото вече бях по-висока от нея — а сетне се завайка, че щяло да е по-добре, ако вместо при майстора на Мамеха съм била отишла при този на Хацумомо.
В началото вероятно всяка млада гейша се гордее с прическата си, но след три-четири дни започва да я мрази. Защото, ако се върне капнала от майстора и реши да полегне за кратка дрямка, както го е правила и предната нощ, прическата й ще се сплеска и обезформи. Мигът, в който се събуди, ще трябва отново да хукне обратно при майстора. Затова, щом косата й бъде направена за първи път, чиракуващата гейша трябва да се научи да спи по нов начин. Тя не използва вече обикновена възглавница, а такамакура — споменах за нея преди, нали? Това е не възглавница, а по-скоро подпора за основата на врата. Повечето са с торбичка слама в тях, но въпреки това главата ти се чувства като върху камък. Лягаш в постелята с висяща във въздуха коса и мислиш, че всичко е наред, докато заспиш. Но когато се събудиш, разбираш, че кой знае как си се изместила, така че главата ти се е оказала на рогозките на пода, а прическата ти е така сплескана, сякаш изобщо не си си направила труда да легнеш на такамакура. В моя случай Леля ми помогна да избегна това, като на пода до главата ми постави поднос с оризово брашно. Всеки път, щом насън главата ми клюмваше, косата ми цопваше в брашното, което полепваше по восъка и прическата ми се съсипваше. Бях вече наблюдавала как Пити минава през това изпитание. Сега беше мой ред. Защото събудех ли се сутрин с обезобразена прическа, трябваше да чакам при майстора да дойде и моят ред да ме мъчат.
Всеки следобед през седмицата преди моя дебют Леля ме обличаше в пълно одеяние на чиракуваща гейша и ме караше да вървя надолу-нагоре по пръстения коридор, за да укрепна. В началото не можех да направя и крачка и се опасявах, че ще падна по гръб. Момичетата се обличат много по-пищно от по-възрастните жени, което ще рече по-ярки цветове и по-ефектни материи, но и по-дълго оби. Една зряла жена носи своето оби, завързано отзад на, както казваме ние, „възел-барабан“, защото е с формата на малка кутия. Това не изисква много плат. Но момиче, по-младо от двайсет години или около тази възраст, е с по-ефектно оби. Ако е чиракуваща гейша, то тогава става дума за нещо още по пищно и дори театрално, тоест дарари оби или „развяващо се оби“, завързано високо, така че да стига чак до плешките, и с краища, които се спускат почти до земята. Независимо колко ярко е кимоното, обито е почти винаги още по-ярко. Когато чиракуваща гейша върви по улицата пред вас, забелязвате не толкова кимоното й, а по-скоро ярко оцветеното й дълго и развяващо се оби — и само съвсем малка част от кимоното на раменете и отстрани. За да се постигне този ефект, обито трябва да е толкова дълго, че да се простира от едната до другата страна на стаята. Но не дължината му го прави трудно за носене, а тежестта, защото почти винаги обито е от тежък копринен брокат. Изтощително е дори да го носиш нагоре по стълбището, така че можете да си представите какво е, ако е завързано на кръста ти — дебелата лента те пристяга през средата като една от онези ужасни змии, а тежката материя виси отзад и те кара да се чувстващ така, сякаш някой е привързал на гърба ти огромен куфар.