Към края на банкета вратите в единия край на помещението се отвориха и Мамеха и една друга гейша изпълниха заедно танца, известен като Чийо но томо — „приятелки завинаги“. Това е красивата история на две предани една на друга жени, които се срещат отново след дълга разлъка. Докато траеше танцът, повечето мъже не преставаха да си чоплят зъбите — бяха шефове в голяма компания за производство на каучукови клапи или нещо подобно и се бяха събрали в Киото за годишния си банкет. Не мисля, че и един от тях бе наясно с разликата между танцуване и ходене насън. Но аз бях очарована. Когато танцуват, гейшите винаги използват за акцент сгъваемо ветрило, а специално Мамеха бе много изкусна в движенията. Тя най-напред сгъна ветрилото и докато правеше кръг с тяло, го размаха изящно с китка, за да изобрази поток. После го разтвори и то се превърна в чашка, в която нейната партньорка й наля саке. С една дума, танцът беше прекрасен, а също и музиката, изпълнявана на шамисен от една ужасно кльощава гейша с малки воднисти очи.
Официалните банкети обикновено не продължават повече от два часа, тъй че в осем отново бяхме навън. Тъкмо да се обърна да благодаря на Мамеха и да й пожелая „лека нощ“, тя каза:
— Мислех да те отпратя да си легнеш, но ти изглеждаш кипяща от енергия. Аз отивам в чайната „Комория“. Ела с мен и опитай за първи път вкуса на неофициалното събиране. Пък и нека започнем да те показваме колкото се може по-скоро.
Не можех просто ей така да й кажа, че съм прекалено уморена, затова преглътнах чувствата си и я последвах.
Тържеството, както ми обясни пътем тя, се давало от директора на Националния театър в Токио. Той познавал всички знатни гейши в едва ли не всички квартали на гейши в Япония и въпреки че по всяка вероятност щял да е много сърдечен, когато Мамеха ме представи, не бивало да очаквам да ми обърне особено внимание. От мен се изискваше само през цялото време да изглеждам хубава и да попивам обноските й.
— Просто внимавай да не допуснеш нещо, което да развали впечатлението от теб — предупреди ме Мамеха.
Влязохме в чайната и една прислужница ни покани в стан на горния етаж. Не смеех да погледна вътре, когато Мамеха коленичи и отвори плъзгащата се врата, но зърнах седем-осем мъже, насядали на възглавнички около маса, в компанията на може би четири гейши. Поклонихме се, влязохме и коленичихме на рогозките, за да затворим вратата след себе си — така една гейша влиза в стая. Най-напред, както ме бе учила Мамеха, поздравихме другите гейши, сетне домакиня в ъгъла на масата и след това гостите.
— Мамеха сан — провикна се една от гейшите. — Идвате тъкмо навреме, за да ни разкажете историята за майстора ни перуки Конда сан.
— О, небеса, изобщо не мога да си я спомня — отвърни Мамеха и всички се разсмяха.
Нямах представа в какво се състои шегата. Заобиколих ме масата и коленичихме до домакина. Аз седнах от едната страна на Мамеха.
— Господин директор, моля да ми разрешите да ви представя моята нова по-малка сестра — каза му тя.
Това бе знак за мен да се поклоня, да си кажа името, да помоля директора за неговото снизхождение и прочее. Той бе много нервен човек с изпъкнали очи и тънки като на птичка кости. Дори не ме погледна, а загаси цигарата си в препълнения пепелник наблизо и попита:
— Каква е тази история с майстора на перуки Конда сан? Цяла вечер момичетата постоянно я споменават, а никоя не иска да я разкаже.
— Честно казано, не знам — отвърна Мамеха.
— Което ще рече — поде друга гейша, — че тя твърде много се смущава да я разкаже. Щом отказва, значи аз ще трябва, предполагам, да го направя.
Идеята, види се, хареса на мъжете, но Мамеха само въздъхна.
— Междувременно ще дам на Мамеха сан чашка саке за успокоение на нервите — каза директорът и изплакна собствената си чашка в купа вода, поставена на масата с тази цел, и я напълни за Мамеха.
— И така — започна разказа си гейшата, — въпросният Конда сан е най-добрият майстор на перуки в Гион, или попе всички твърдят това. Години наред Мамеха сан ходеше при него. Както знаете, тя винаги държи на най-доброто. Погледнете я и ще се убедите.