Выбрать главу

Не им казах, че няма за какво да се тревожат, понеже те вече си го знаеха. За разлика от теб. Реших да изчакам до сутринта, така че разполагах с достатъчно време да бъда насаме с вас, госпожо директор.

Наистина се зарадвах на това отлагане. Днес съпругът ти Майкъл трябваше да вземе децата от училище, или поне предполагах, че е негов ред. Така всички щяха да бъдат щастливи, но особено той. Майкъл иска да живее, а ти не бива да го виждаш как умира. Затова се постарах всичко да стане точно така, както го бях планирала толкова отдавна.

Ето какво се случи след това, Марти.

Последната ти сутрин започна като всички останали — с петдесет дължини на басейна, както винаги досега. Сигурно е прекрасно да притежаваш такъв голям плувен басейн. При това отоплен. Стоях и те наблюдавах как се плъзгаш напред-назад сред отблясъците на синята вода. Дори и там, когато бях толкова близо, на теб ти трябваше цяла вечност, за да ме забележиш.

А когато най-сетне ме видя, трябва да си била прекалено доброжелателна, отпусната и уморена. Прекалено уморена, за да изкрещиш, предполагам. Това, което успя да сториш, бе да се оттласнеш назад, но това не ме спря да стрелям в теб. Нито да накълцам хубавото ти лице така, че да заприлича на дрипи и парцали.

Да ти кажа ли нещо, Марти? Това бе най-страхотната част. Наистина започна да ми харесва обезобразяването на човешкото лице.

А сега ми позволи да ти задам последния си въпрос: Знаеш ли защо трябваше да умреш? Знаеш ли с какво си заслужила това? Знаеш ли, Марти, знаеш ли?

Кой знае защо се съмнявам, че знаеш отговора.

27

Обаче в действителност не се бе случило точно така. Но само Разказвача го знаеше.

Разбира се, нямаше никакво намерение да сподели всичко с „Лос Анджелис Таймс“, още по-малко пък с полицията. Те трябваше да знаят само това, което той искаше да им бъде известно. Само толкова от историята, колкото бе нужно, за да изглежда автентична.

Беше такава добра история, дяволски добра, но само ако не трябваше да я пази единствено за себе си. Мери Смит! Господи! Класическа приказка на ужасите, ако може така да се каже.

Като стана въпрос за истории, той си спомни, че някога бе чул една друга, която също си я биваше — теста за психопати. Предполагаше се, че с този тест може да се определи дали си психопат. Вероятно ще се окажеш такъв, ако отговориш правилно на теста. Историята започва така: на погребението на майка си една жена среща млад мъж и веднага се влюбва в него. Обаче не знае нито името му, нито телефона му и въобще нищо за него. След няколко дни въпросната жена убива сестра си.

И така… сега следва тестът! Защо жената убива сестра си? Ако отговориш правилно, значи мислиш като психопат.

Разбира се, Разказвача веднага реши загадката. Моментално се досети. Жената убива сестра си… защото се надява онзи мъж, когото толкова харесва, да се появи и на това погребение.

И така, след като бе затрил Марти Лоуенщайн-Бел, Разказвача бе изпаднал в еуфория точно като някой пиян или надрусан, но знаеше, че малко или много трябва да се владее. Длъжен бе да спазва благоприличие.

Затова побърза да се върне на работа.

Мотаеше се из коридорите на офис сградата в Пасадена, разговаряйки с половин дузина свои колеги за неща, които го отегчаваха до смърт, особено днес. Искаше му се да разкаже на всеки от тях какво се бе случило току-що — за своя таен живот, за това, което никой от тях не можеше да си представи, и за това колко умен и проницателен бе той, невероятно добър в планирането и измислянето на схемите. Както и какъв ловък убиец бе той.

Господи, как обичаха да подмятат тази дума — еди-какво си било убиец, еди-кой си имал усмивка-убиец, сцена-убиец, но всичко това бяха само невероятни тъпотии.

Всичките тези хора бяха само едни жалки, презрени слабаци. Те нямаха и най-малка представа какво е необходимо за извършването на едно реално убийство. Но той определено имаше.

Освен това знаеше още нещо — харесваше му да убива, много повече, отколкото бе предполагал. И бе добър в работата си.

Внезапно изпита желание да измъкне пистолета си насред офиса и да започне да стреля по всичко, което мърда, цвърчи или квичи.

По дяволите, това беше само една фантазия, един безвреден блян. Нямаше място за сравнение с реалната история, с неговата история, с историята на Мери, която бе много по-добра.

28

— Алекс, толкова много пъти те търсиха от ФБР, че трябваше да престана да вдигам телефона. Мили боже, какво не е наред с тези хора?

Леля Тия сновеше около кухненската маса, докато се възхищаваше от пъстрия шал, който й бяхме донесли в знак на благодарност, задето бе наглеждала къщата, докато бяхме в Калифорния. Нана седеше до Тия, заета със сортирането на голямата купчина писма.