Чудех се също дали не е имало още един имейл до Арнолд Гринър. И въобще каква е ролята на този Гринър или на „Лос Анджелис Таймс“ в цялата тази бъркотия? Дали пък Мери Смит вече не бе набелязала следващата си жертва? И какви бяха нейните мотиви?
Тъкмо тази мисъл ме довърши. Съвсем скоро в Ел Ей ще бъде убита някоя нищо неподозираща жена. Ще остави съпруг и вероятно деца. Всичко това ме засягаше болезнено и мисля, че Бърнс го знаеше, когато ми се обади. Разбира се, че го знаеше.
Преди десетина години жена ми Мария бе убита при случайна стрелба на улицата. Издъхна буквално в ръцете ми. И все още никой не бе обвинен, нито арестуван. Най-голямото ми разследване, а аз се провалих. Всичко бе неописуемо безсмислено. А сега и тази ужасяваща поредица в Ел Ей. Не ми беше нужна диплома по психология, за да разбера, че Мери Смит беше предизвикателство — и лично, и професионално.
Може би само ще проверя какво се случва там, казах си аз. Освен това Бърнс беше прав. Не исках да излизам на сцената преди съвещанието в понеделник сутринта.
По дяволите, Алекс, размекваш се.
Но когато вдигнах телефона, чух гласа на Деймън да казва:
— Да, и ти ми липсваше. Мислех си за теб. През цялото време, кълна ти се.
После се чу смях на някакво младо момиче:
— Донесе ли ми нещо от Калифорния, Дей? Нови слушалки, от онези, които приличат на миши уши? Или нещо друго?
Заповядах си да затворя слушалката, при това много тихо.
Кое беше това момиче? И откога Деймън си имаше тайни? Бях успял да се убедя, че ако Деймън си има гадже, ще пожелае да сподели новината с мен. Внезапно това ми се стори доста глупава заблуда от моя страна. И аз съм бил на тринадесет. Защо се заблуждавах?
Още един тийнейджърски миг. Ще има още два милиона такива. Ще му дам още пет минути, а след това ще му кажа да затвори. Междувременно отново се заех с прослушването на телефонния секретар — чакаше ме още едно съобщение.
То вече наистина ме взриви.
30
— Алекс, обажда се Бен Абаджиян от Сиатъл. Днес е четвъртък, един и половина следобед. Опасявам се, че имам лоши новини. Изглежда, че адвокатката на Кристин е подала молба да се изтегли за по-ранна дата последното изслушване по делото за попечителство. Не съм сигурен дали ще успея да преустановя процедурата и дали въобще трябва да го правим. Има и още нещо, но ще ти го съобщя лично. Моля те, обади ми се колкото може по-скоро.
Сърцето ми се разтуптя. Бен Абаджиян беше моят адвокат в Сиатъл. Бях го наел скоро след като Кристин взе малкия Алекс да живее там с нея. Оттогава досега бяхме разговаряли двайсетина пъти по телефона. Естествено, винаги за моя сметка.
Той бе изключително способен адвокат и добър човек, но съобщението му беше лош знак за мен. Предположих, че Кристин е изтълкувала посвоему това, което се случи в Калифорния, и веднага се е завтекла при своята адвокатка.
Въпреки часовата разлика още можех да се свържа с Бен Абаджиян в офиса му. Той се опита да ме окуражи, но тонът му не ми вдъхна много надежди.
— Алекс, това е временно решение, но те са подали и молба за пълно попечителство над Алекс младши до приключване на последното изслушване. Съдията се е съгласил. Безкрайно съжалявам, че трябва да ти го съобщя.
Стиснах телефона в дланта си. Трудно ми бе да реагирам или дори да проумея всичко, което ми съобщаваше Бен. Кристин никога досега не се бе държала така агресивно. А ето че сега се опитваше да ми забрани да се виждам с малкия Алекс. Всъщност вече бе успяла или поне временно.
— Алекс, там ли си още?
— Да, Бен, тук съм. Съжалявам. Моля те, дай ми само една секунда. — Оставих телефона и поех дълбоко дъх. Точно сега нямаше да е добре отново да се въвличам в безкрайни спорове. Или да си изкарвам яда на телефона, захвърляйки го на пода. Но Бен нямаше никаква вина за случилото се. Отново притиснах слушалката към ухото си. — Какво е основанието за нейните претенции? — попитах аз. Не че не ги знаех или не се досещах какви могат да бъдат.
— Загрижена е за сигурността на малкия Алекс. В нейната молба се посочва, че се занимаваш с опасни криминални разследвания, като не си спрял дори по време на почивката със сина си в Калифорния, вследствие на което си занемарил задълженията си, докато ти е бил поверен в Дисниленд.
— Бен, всичко това са пълни глупости. Фактите са изцяло преиначени. От полицията в Лос Анджелис поискаха съдействието ми само като консултант по един заплетен случай.
— Предполагам, че е било точно така — увери ме той. — Но не забравяй, че нейната адвокатка, Ан Билингзли, няма да пропусне дори най-незначителната възможност да се изтъкне, дори и в тази начална фаза. Нали не искаш да й го позволим? — Бен продължи с малко по-смекчен тон: — Все пак има нещо добро в цялата тази история, колкото и да ти звучи невероятно. Изтеглянето на изслушването на двете страни по делото за по-ранна дата означава, че ще разполагат с по-малко време за затвърждаване на статуквото при новите съглашения между теб и Кристин. Може да се предположи, че при окончателното решение съдията няма да вземе под внимание тези временни разпоредби, което не означава, че не бива да сме нащрек. Така че колкото по-скоро се стигне до решение, толкова по-добре за нас. Дори би трябвало да се чувстваме щастливи, че датата е насрочена за по-рано.