— Не мога да повярвам, че е мъртва — говореше си една млада девойка, докато вървеше с наведена глава, сякаш бе изгубила наистина близък и любим човек. Какво им ставаше на някои хора? Как можеха да бъдат толкова откачени?
Аз пък мога да повярвам, че е мъртва, искаше му се да им го заяви открито. Първо пуснах куршум в главата й, после накълцах лицето й така, че и родната й майка не би могла да я познае. Вярвате или не, но в лудостта ми има строга последователност. Има велик план, който е наистина красив.
Но не каза нищо на тъпите опечалени, просто си проправи път към светлосивите порти на къщата на Шифман. Застана там, почтително смълчан заедно с останалите — вероятно около двеста опечалени. Извънредното шоу в Бевърли Хилс току-що бе започнало и набираше скорост.
Човече, това наистина беше страхотна история. И знаеш ли какво? Никой от тези репортери си нямаше и понятие за истинската история. Нито за Антония — нито за убийството й.
Единствено той знаеше — той бе единственият човек в Ел Ей, който знаеше точно какво се бе случило и какво щеше да се случи. Чувството, което изпита, бе изключително приятно.
— Хей, как си? — чу той зад гърба си. Разказвача замръзна, после се извърна бавно, за да види откъде идва гласът.
Лицето на мъжа му се стори познато, но не можеше да се сети кой е. Откъде познавам този тъпанар?
— Господи, просто минавах оттук. Чух какво се е случило по радиото. Реших да спра и да отдам последна почит или както там му викат. Какъв срам, каква трагедия, а? Що за побъркан свят е това? Човек никога не знае — отвърна Разказвача, усещайки, че говори несвързано.
— Не, наистина не знае — кимна другият. — Кой, по дяволите, би искал да убие Антония Шифман. Що за маниак? Що за напълно откачен?
— Тук, в Ел Ей, би могъл да бъде всеки, нали? — заключи Разказвача.
11
Петнадесет минути след обаждането от Вашингтон един черен гранд чероки ме чакаше пред хотел „Дисниленд“. Поклатих глава разочаровано — изглежда, ме бяха преметнали.
Агентът от ФБР стоеше до колата, облечен в грижливо изгладени бежови панталони и бледосиня риза. Приличаше на човек, тръгнал за поредната игра на голф в кънтри клуба на Лос Анджелис. Ръкостискането му беше енергично и малко пресилено.
— Специален агент Карл Пейдж. Наистина се радвам да се запозная с вас, доктор Крос. Чел съм книгата ви — осветли ме той. — Два пъти.
Съдейки по външния му вид, не бе изминало много време, откакто бе напуснал академията в Куонтико. Калифорнийският тен и щръкналата късо подстригана руса коса говореха, че е местно момче. Вероятно двадесет и пет годишен и със сигурност прекалено усърден в работата си.
— Благодаря — отвърнах аз. — Накъде по-точно сме се запътили, агент Пейдж?
Пейдж стисна рязко устни и кимна отсечено. Може би се чувстваше засрамен, задето не се бе сетил да отговори на въпроса ми, преди да съм го задал.
— Да, разбира се — заговори той след секунда. — Отиваме в Бевърли Хилс, доктор Крос. Към мястото на престъплението, където е домът на жертвата.
— Антония Шифман — рекох с въздишка на съжаление.
— Точно така. Нима вече ви осведомиха за случая?
— Всъщност не. Не много подробно. Искате ли вие да ми разкажете на път за къщата? Бих искал да чуя всичко.
Той се извърна към колата и понечи да ми отвори вратата, но сетне размисли и се качи на мястото на шофьора. Аз се настаних на задната седалка. Когато потеглихме, Пейдж се поотпусна малко, докато ме информираше за случая.
— Кодовото название на случая е „Мери Смит“. Заради имейла, изпратен миналата седмица от така наречената Мери Смит до редактора на светската колона в „Лос Анджелис Таймс“, в който изпращачът е поел отговорност за престъплението.
Очите ми едва не изхвръкнаха от орбитите си.
— Я почакайте. Нима този случай вече има кодово название?
— Да, сър.
— Значи това не е изолиран инцидент? — Усетих напрежението в гласа си. Дали Бърнс бе скрил тази информация от мен, или и той самият не знаеше?
— Не. Това е поне второто убийство, доктор Крос. Още е твърде рано да се правят заключения, но съществуват индикации, че убиецът е един и същ, както и че престъпленията са предварително планирани. Вероятно извършителят е психопат. И в двете убийства може да се говори за известна доза ритуалност. Също така ние смятаме, че престъпникът е жена, което прави случая доста особен.