Докато д-р Блайсдейл продължаваше да ме развежда, аз не спирах да си мисля как един силен писък би могъл да събуди внезапно това спящо царство.
— Ето, тук — рече ми той, когато влязохме през една от многото затворени врати по главния коридор. — Това беше стаята на Мери.
Надниквайки през тясното прозорче за наблюдение на стоманената врата, разбира се, не видях никакви признаци, че някога тя е била тук. Скромното легло представляваше само един гол матрак. Останалото обзавеждане се свеждаше до една прикована за пода маса и пейка, разположена до нея, както и лавица от неръждаема стомана, закрепена на стената.
— Разбира се, тогава тук бе малко по-различно. Мери живя при нас деветнадесет години, а тя умееше от малкото да прави много. Все едно че бе нашата Марта Стюарт30 — засмя се той.
— Тя беше моя приятелка.
Обърнах се и видях една слаба жена на средна възраст, притиснала едното си рамо към отсрещната стена. По отличителните знаци на дрехите й се виждаше, че е от жените, извършили престъпление, макар че човек трудно можеше да си представи какво бе направила, за да се озове тук.
— Здравейте — поздравих я аз.
Жената вирна брадичка, докато се опитваше да надникне покрай нас в някогашната стая на Мери. Сега забелязах, че имаше белези покрай носа.
— Върнала ли се е? Тук ли е Мери? Искам да видя Мери, ако е тук. Важно е. Много е важно за мен.
— Не, Люси. Съжалявам, но тя няма да се върне тук — обясни й д-р Блайсдейл.
Лицето на Люси мигом посърна. Бързо се обърна и се отдалечи от нас, тъжно плъзгайки длан по бетонните блокове на стената.
— Люси е една от нашите пациентки с най-дълъг престой тук. Също като Мери. За нея бе много мъчително, когато Мери изчезна.
— А колкото за това… — прекъснах го аз — какво се случи в онзи ден?
Д-р Блайсдейл бавно прехапа долната си устна.
— Имате ли нещо против да продължим този разговор в кабинета ми?
111
Последвах Блайсдейл през вратата в дъното на коридора, която той отключи, а после се спуснахме до партера. Влязохме в кабинета му, който се оказа просторен и щедро обзаведен, с месингови дръжки на шкафовете и пастелни картини по стените. На една от тях се виждаше постер на Баджо Дан и „Миднайт Плейбойс“31, който веднага привлече вниманието ми.
Настаних се в креслото и забелязах, че всички предмети на бюрото му бяха прибрани към него, за да останат недостъпни за седящия на креслото.
Д-р Блайсдейл ме изгледа замислено и въздъхна. Още отсега знаех, че ще започне да изказва съжаленията си за случилото се с Мери Константин.
— И така, доктор Крос, ето как стоят нещата. Всички пациенти в отделението имат право на еднодневно излизане оттук. На пациентите с криминални присъди това обикновено се забранява, но според нас е терапевтично нецелесъобразно да разделяме нашите болни по този признак. В резултат Мери на няколко пъти бе излизала навън. Онзи ден по нищо не се отличаваше от останалите.
— И какво се случи в онзи ден? — попитах аз.
— Избрахме шестима пациенти и двама служители, което е стандартна процедура при нас. Групата през онзи ден отиде до езерото. За съжаление един от пациентите припадна или нещо такова.
Нещо такова? Запитах се дали той знаеше всички подробности, дори сега. Доколкото можех да съдя, Блайсдейл беше от онези администратори, които не обичаха да се месят в работата на подчинените си.
— В разгара на настъпилата суматоха Мери настояла да отиде до стаята за отдих. Намира се там, в онази сграда отвън, така че надзирателките й позволили да отиде там. Допуснали са грешка, но се случват такива неща. Никой тогава не е знаел, че от двете страни на сградата имало входове.
— Очевидно обаче Мери го е знаела — отбелязах аз.
Д-р Блайсдейл на няколко пъти почука с писалката си по бюрото.
— Както и да е, тя изчезнала в близката гора.
Взирах се в него, целият в слух, опитвайки се да се въздържам от преценки, но ми беше малко трудно.
— Дотогава тя беше примерна пациентка, и то в продължение на дълги години. Затова всички останахме много изненадани.
— Също както когато е убила децата си — наруших мълчанието си аз.
Блайсдейл ме изгледа преценяващо. Не бе съвсем сигурен дали току-що не го бях обидил. Разбира се, нямах подобно намерение.
— Полицията веднага се зае с издирването й. Беше едно от най-мащабните претърсвания на околността от всички, на които съм бил свидетел. Разбира се, всички искахме да върнем Мери обратно и да се уверим, че е добре. Но това е от тези истории, които не бихме желали да се разгласяват. Тя не беше… — Той внезапно млъкна.
30
Бизнес администратор, р. 1941, написала книга за кетъринг; ловка и способна, бързо преуспяла в бизнеса, въпреки че прекарала пет месена в затвора за измами с акции. — Б.пр.