Мистър Туигли се огледа, след това още веднъж и после пак, и на лицето му се разля триумфираща усмивка.
— Аз съм спасен! — извика той и помаха на децата. — Сега тя никога няма да ме стигне!
— Ура-а-а! — тъкмо щяха да извикат те, но думите секнаха в гърлата им и се чу само хълцукане. Защото нещо ги беше сграбчило за косите и ги размахваше из цялото таванско помещение. Ръцете и краката им се вееха свободно във въздуха, докато всяко от тях не се приземи на една от музикалните кутии. Те се заклатушкаха за момент, но скоро спокойно се завъртяха на малките си платформички.
— О! — задъхваше се Джейн. — Каква приятна изненада!
— Чувствам се като въртящ се пумпал! — крещеше Майкъл.
Мистър Туигли се стресна малко и погледна децата изумено.
— Аз ли направих това? О, Боже Господи! Ставам все по-разумен в желанията си!
— Разумен, няма що! — каза Мери Попинз сумтейки. — Смешен, така го наричам аз!
— Добре де, поне е безопасно — каза мистър Туигли, — и много приятно. Защо не опиташ и ти!
— Пожелай си! — окуражително вметна Майкъл, подканвайки го с ръка.
— А, тя няма нужда от това — каза мистър Туигли и хвърли хитър поглед на Мери Попинз.
— Е, щом настояваш… — каза тя с въздишка, прилежно събра двата си крака заедно, повдигна се от земята и се изви покрай рафтовете. След това, без да се усмихне, без дори да се поклати, тя стъпи върху една музикална кутия и незабавно, без някой да я е навивал, запя весела мелодия:
И Мери Попинз се въртеше и въртеше, толкова спокойно, сякаш цял живот така се е въртяла.
— Сега ние всички сме заедно! — извика Джейн щастливо. Тя погледна през прозореца и махна с ръка на Майкъл да привлече вниманието му.
А вън на улицата малките къщички се въртяха на основите си. Горе в небето се въртяха две малки бели облачета. А самата таванска стая, като музикалните кутии, се въртеше ли, въртеше.
Но много силно, въпреки четирите мелодии, които свиреха, се чуваше един друг, натрапчив звук. Туп! Туп! — тежките стъпки се приближаваха.
В следващия момент някой блъсна вратата.
— Отвори, ти казвам, в името на закона! — извика един глас, който беше някак познат.
Силна ръка натисна бравата. И тогава вратата се отвори с трясък. На прага стояха мисис Кламп и Полицая. Те се облещиха от учудване. Очите им щяха да изскочат. Устите им зейнаха от изумление.
— О, от всички позорни гледки тази е най-отвратителна! — викаше мисис Кламп. — Никога не съм мислела, че ще видя тази къща превърната в увеселителен парк! — тя поклати заканително пръст, гледайки Мери Попинз. — Ще си получиш заслуженото, моето момиче. Този полицай тук ще се справи с теб!
Що се отнася до теб, мистър Туигли, слизай долу от своята играчка, среши си косата и си сложи шапката. Отиваме да се оженим!
Мистър Туигли потрепери, но започна да усуква краищата на палтото си самодоволно.
Пропя той и се огледа наоколо. Полицаят извади бележник и молив.
— Хайде! Стига сте се въртели всичките. Повдига ми се от това въртене! Искам Обяснение!
Мистър Туигли се захили ликуващо.
— Сбъркал си адреса, скъпи полицаю! Досега никога не съм писал обяснение. И нещо повече, както обичах да казвам на моето момче Матусаил, аз не вярвам, че от тези неща има полза.
— Хайде, хайде, шегите ти само влошават положението. Не можеш да ме излъжеш, че си баща на Матусаил — Полицая се усмихна с вид на знаещ човек.
— Дядо, а не баща! — отвърна мистър Туигли и грациозно преплува покрай него.
— Добре, достатъчно. Сега просто слизай! Това въртене и усукване е вредно за здравето. И не е разрешено в частни жилища. Хей! Какво ме дърпа! Пусни ме! — Полицаят извика уплашено и зарита с крака във въздуха. Една музикална кутия засвири шумна песен, когато той падна като камък върху нея.
— Помощ, помощ, това съм аз! Полицай номер трийсет и две иска помощ! — Полицаят трескаво грабна свирката си и духна с все сила.
— Полицай! — крещеше мисис Кламп. — Изпълнявайте си задълженията или също ще отговаряте пред закона. Слезте и арестувайте тази жена! — и тя размаха огромен пръст срещу Мери Попинз. — Ти премина всички граници, моето момиче. И аз ще те… О, престани да ме въртиш! — очите й се отвориха широко от изумление и ярост. Защото се случи нещо странно.