Както си стоеше, мисис Кламп започна бавно да се върти. Тя нямаше нито музикална кутия, нито площадка, тя просто се въртеше ли, въртеше на пода. Дъските силно изскърцаха в знак на протест, когато огромната й фигура се завъртя върху тях.
— Хайде, това ще те усмири! — викаше мистър Туигли.
Посъветва той весело.
Ужас разтърси мисис Кламп, когато се опита да премести огромните си черни обувки. Тя се бореше. Тя се мъчеше. Усукваше тялото си. Но краката й бяха здраво залепени за пода.
— Ти си умно момиче, Мери! Никога не бих се сетил за това! — мистър Туигли се усмихна на Мери Попинз с гордост и възхищение.
— Ах, значи това е твое дело, злобна, проклета, коравосърдечна пакостнице! — мисис Кламп крещеше сърдито и се опитваше да достигне Мери Попинз. — Но аз ще се справя дори с теб, или името ми да не е Сара Кламп!
— Във всеки случай, то никога няма да бъде мисис Туигли! — викаше мистър Туигли радостно.
— Искам си вкъщи. Искам си в полицейското управление! — хленчеше Полицая и щуро се въртеше.
— Добре де, със сигурност никой не те спира! — презрително изсумтя Мери Попинз. Като каза това, кутията на Полицая внезапно спря и той се изтърколи от нея, дишайки тежко.
— Бързо в Скотланд Ярд! — крещеше Полицая и тичаше, препъвайки се, към вратата. — Трябва да видя шефа! Трябва да напиша рапорт! — и надувайки със сетни сили свирката си, той полетя надолу по стълбите и изхвръкна от къщата.
— Върни се, разбойнико! — крещеше мисис Кламп. — Той си отиде! — продължаваше тя, когато входната врата се затръшна. — О, какво ще правя? Помощ! Убийство! Пожар!
Лицето й беше станало червено, докато се опитваше да се освободи, но всичко беше напразно. Краката й бяха здраво залепени за пода и тя размахваше ръцете си и плачеше от безсилие.
— Мистър Туигли! — молеше тя. — Моля ви, помогнете ми, сър! Винаги съм ви готвила вкусни ястия. Винаги съм ви поддържала чист и спретнат. Няма да ви карам да се жените за мен, обещавам. Освободете ме и ще изпълня всяко ваше желание!
— Внимавай, Фред! — предупреди Мери Попинз и се врътна горделиво.
— Ще убия с един куршум два заека! А сега нека помисля! — мърмореше мистър Туигли.
Той притисна пръсти към слепоочията си. Джейн и Майкъл виждаха какви усилия полага да си пожелае нещо наистина полезно. За момент той се завъртя, задълбочен в мислите си. После погледна нагоре, усмихна се и плесна с ръце.
— Мисис Кламп — каза той весело. — Вие ще бъдете свободна! Ще пожелая за вас златен дворец и питка с месо всеки ден за вечеря. Но — той смигна на Мери Попинз, — дворец според моите представи, мисис Кламп, и питката с месо също!
Барабаните на тавана изсвириха туш. Мисис Кламп погледна Мери Попинз и се усмихна триумфално.
— Аха! — възкликна тя самодоволно. — Какво ти казах?
Но още докато казваше това, горделивата й усмивка увехна. Тя се превърна в гримаса на чист ужас. Защото мисис Кламп вече не беше голяма дебела жена. Нейното закръглено тяло бързо се смаляваше. Краката й, въртящи се на скърцащия под, ставаха все по-малки при всяко завъртане.
— Какво е това? — задъхваше се тя. — Какво би могло да бъде? — ръцете и краката й ставаха къси и тънки, а фигурата й се смали до половината от размера й.
— Полиция! Пожар! Убийство! S.O.S.! — тя се смаляваше и гласът й ставаше все по-тънък и по-тънък.
— О, мистър Туигли! Какво направихте? Полиция! Полиция! — цвъртеше тънкото й гласче.
Докато тя викаше, подът се изви в сърдита вълна и я изхвърли във въздуха. Тя отскочи с отчаян крясък и заподскача като топка из стаята. През това време ставаше все по-малка и дори движенията й бяха по-насечени. В един момент тя беше с размера на котенце, а в следващия — не по-голяма от малко мишле. И така подскачаше, отскачаше и се тупкаше до края на тавана, докато стигна един малък златен дворец, който внезапно се беше появил отнякъде.
— О, не трябваше да го моля за нищо! Какво направи той с мен? — хленчеше мисис Кламп с тънкото си гласче.
Като погледнаха през едно от златните прозорчета, децата видяха как мисис Кламп сяда на стол пред малка питка с размери на играчка. Тя започна да я реже с отсечени движения и вратата на двореца с трясък се затвори.
В този момент кутиите престанаха да се въртят. Музиката спря и таванът потъна в тишина.