Единственият човек в двореца, който не трябвало нищо да прави, била Кралицата. По цял ден тя седяла на златния си трон и усуквала колието си от сини и зелени цветчета, което било закачено на врата й. Понякога тя избухвала в плач и дърпала нагоре хермелиновата си мантия, защото дворецът, който ставал все по-мръсен и по-мръсен, бил нападнат от мишки. А мишките, както всеки ще ви каже, са нещо, което нито една Кралица не може да понася.
— О! — казвала тя с лека въздишка и се облягала на облегалката на трона си.
И всеки път, когато тя плачела, Кралят се мръщел.
— Тишина, моля! — казвал той със страшен глас, защото и най-малкият шум прекъсвал неговото мислене. Тогава мишките се изплашвали за известно време и никакъв шум не се чувал в стаята. Освен скърцането на гъшите пера, с които Кралят и придворните пишели, добавяйки нови факти към тези в кожените книги.
Кралицата никога не давала заповеди, дори и на собствените си камериерки. Защото Краля, най-вероятно, щял да ги отмени.
— Да се поправи фустата на Кралицата ли? — питал той грубо. — Каква фуста? И защо изобщо да си хабим времето да говорим за фусти? Вземете писалка и запишете тези важни факти за птицата Феникс!
И така, камериерките му се подчинявали, докато Кралицата или поправяла фустата си сама, или я носела скъсана.
Какво отвратително положение, бихте казали вие! И наистина, имате право. Но не трябва да си мислите, че е било така винаги. Кралицата, докато седяла самотна на своя трон, често се сещала за първите дни от нейния брак с Краля. Колко висок и красив бил той, със силен бял врат и румени бузи, с кичури коса, обвиващи главата му като листата на камелия.
— Ах! — въздишала тя, спомняйки си миналото. Как й подавал от собствената си чиния меденки и филийки, намазани с масло. Как лицето му изразявало такава любов, че сърцето й се обръщало в гърдите й и тя извръщала глава от смущение и искрена радост.
Но ето че дошла съдбоносната вечер.
— Очите ти са по-ярки от звездите… — и Краля отместил погледа си от лицето й към бляскавото небе. Но вместо, както обикновено, да погледне отново към нея, той продължил да гледа нагоре.
— Чудя се — казал той замечтано, — колко точно звезди има там! Мисля, че ще трябва да ги преброя. Една, две, три, четири, пет, шест, седем… — и той продължил да ги брои, докато Кралицата заспала.
— Хиляда двеста четиридесет и девет… — казал той, когато тя се събудила. Така тя разбрала, че Краля е броил звездите цяла нощ!
След това вдигнал всички придворни от леглата им и не могъл да се успокои, докато не ги накарал да преброят звездите. И тъй като нямало дори два еднакви отговора, Краля бил много сърдит.
Така започнало всичко.
На следващия ден Краля възкликнал:
— Твоите бузи, скъпа моя, са като две рози! Кралицата била много щастлива, докато той добавил:
— Но защо рози? Защо не тиквички? Защо бузите са розови, а тиквичките са зелени? И обратно! Това е много сериозен въпрос. Трябва да помисля за това.
На третия ден той казал, че зъбите й са като перли. Но преди Кралицата дори да успее да се усмихне, той продължил:
— И какво като са? Всеки има, в края на краищата, определен брой зъби, и повечето от тях са като перли. Самите перли, обаче, са голяма рядкост. Много по-важно е да се помисли за тях.
Той събрал най-добрите гмурци в кралството си и ги пратил под водата.
И от този ден нататък Краля винаги мислел. Интересувал се само от събирането на знания и никога вече даже не поглеждал Кралицата. По-точно, макар и да поглеждал в нейна посока, той вероятно не я виждал. Защото толкова упорито работел над книгите и записките си, че скоро станал късоглед. Закръгленото му румено лице вече станало слабо и сбръчкано, а косата му побеляла на млади години. Той не ядял почти нищо, освен сандвичите с лук и сирене, когато старият Премиер-министър му съобщавал, че вечерята е на масата.
И така, представяте си колко самотна била Кралицата. Понякога старият Премиер-министър се промъквал тайно до трона й и я потупвал нежно по рамото. Понякога малкият Паж, който пълнил мастилниците, вдигал очи и й се усмихвал зад гърба на Краля. Но нито старият човек, нито момчето могли да отделят достатъчно време да забавляват Кралицата, защото се бояли да не загубят службата си.